ДИСКРЀТЕН

ДИСКРЀТЕН1, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Книж. 1. За човек — който е способен да пази тайна. Приятно се живееше в това господарско жилище, отделено с висока тухлена стена от света на работниците. И навярно затова счетоводителят беше толкова предан на фирмата и дискретен към частния живот на хората, които я управляваха. Д. Димов, Т, 311. "На първо време нужно ни е да намерите едно лице, българин, .., противник на руския цар и на царизма въобще, човек, готов да рискува и същевеременно верен, дискретен и находчив." Ст. Дичев, ЗС II, 270. — Според мене — каза той [Кикиридков] — нашите хора не са достатъчно усърдни, достатъчно корави и... и... не са дискретни. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 188.

2. Който става, извършва се скрито, без да бъде забелязан от други; таен, потаен. — Като представител на нечии търговски интереси, имам нужда от дискретни сведения за известна серия сделки... Б. Райнов, НН, 423. — Сигурен съм, че това, което Еванс направи с мен, той го е правил и с други хора. — Ако имате предвид женските му истории, не сте далеч от истината. Макар че действията му са винаги дискретни. Б. Райнов, НН, 418. // Който съдържа в себе си, който изразява някаква загадка, тайнственост; загадъчен. — Pour les employès! — казва с пискливия си гласец китаецът, върху устните му играе неизменната дискретна усмивка на хората от жълтата раса. Св. Минков, ДА, 61.

3. Който се проявява или съществува така, че не привлича вниманието на другите върху себе си; незабележим. Като ги видя, девойката цяла засия и им направи дискретен знак с ръка. П. Вежинов, ДБ, 148. Запалиха осветлението и макар на тавана да нямаше лампи и светлината да идваше от някакви дискретни ниши по стените, виното в чашите блесна с виолетови сияния. С. Северняк, ВСД, 29-30. // За цвят, начин на обличане и под. — който не е крещящ, не се натрапва с вида си. Времето, пълно с най-радостни очаквания, е свързано и с грижи за облеклото. Подходящи за вас са дрехите от практични памучни тъкани — едноцветни или в дискретен десен. Л, 1965, кн. 2, 49. Беше в същите дрехи, скромни наистина, макар и извънредно стилни .., но всяка дреболия от тоалета му говореше за вкус и за непогрешим усет към дискретна елегантност. Л. Станев, ПХ, 120.

4. Рядко. За човек — който проявява въздържаност в контактите с други. Различни са пътниците, но Франсоа е винаги един и същ: внимателен, дискретен и приятно интимен. Св. Минков, ДА, 11.

— От фр. discret.

ДИСКРЀТЕН

ДИСКРЀТЕН2, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Спец. Който се състои от отделни части; разпръснат.

— От лат. discretus. — От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1970.

Списък на думите по буква