ДИСКРЀТНО

ДИСКРЀТНО. Книж. Нареч. от дискретен1. Портиерът отговаря винаги дискретно, но точно. Д. Димов, ЖСМ, 51. Те се целунаха, а сестрата му намести стол. Прошепна ѝ дискретно на ухото: — Две чашки може ли да ни дадете? Д. Фучеджиев, Пл, 1969, кн. 23, 13. Разпитваме се за едно, за друго и в разговора ни дискретно се прокрадват думи, .., които подсказват кой как е дочакал съдбоносния септември, къде е бил и какъв е. Ст. Сивриев, ЗСБ, 224. Седнах, като се поозърнах дискретно. Кабинетът му беше изрядно чист. П. Вежинов, ЗНН, 25.

Списък на думите по буква