ДИСКУ̀РС

ДИСКУ̀РС м. 1. Езикозн. Текст, разглеждан като реч на говорещия, реализира‑

ща се в определена комуникативна ситуация. Чрез последователността и взаимодействието на изказванията се решава обща комуникативна задача, т.е. осъществява се функция на типа дискурс. БЕЛ, 1999, бр. 6 [еа]. Дискурсът е понятие с по-отчетливо социално обусловено съдържание от речта.

2. Езикозн. Текст, чиято структура се разглежда в процеса на нейното създаване и като обусловена от действието на различни фактори (социокултурни, когнитивни и др.). В прагматиката дискурсът се изследва от гледна точка на комуникативната му адекватност, в ситуативната семантика — от гледна точка от отнесеността му към определени типови ситуации (фрейми), а в психолингвистиката — с оглед на правилата и стратегиите за пораждане на речта. ѓ При разглеждането на дискурса интересът е насочен към езиковата дейност в нейната динамика, за разлика от текста, който се възприема като статичен обект, получен чрез езикова дейност.

— Англ. discourse, фр. discours.

Списък на думите по буква