ДИСКУРСИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСКУРСЍВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Лог. Който се постига чрез разсъждение, чрез умозаключение. Посланието в писмен текст е много по-съдържателно от прякото предаване на образ и звук, образите не могат да заменят познавателната култура, усилията на понятийното, дискурсивното и абстрактното мислене. Н, 2002, бр. 3 [еа].

2. Езикозн. Дискурсен. Покриването на образователния стандарт представлява овладяване на определени езикови, комуникативни, социокултурни и дискурсивни компетентности. БЕЛ, 2006, бр. 5[еа]. Доминантният троп (в определен период) е, който предопределя дискурсивните избори. Те, тропите,.., са конвенционалните модели в Западния дискурс, твърди Уайт. ЛВ, 2005, бр. 15, 6.

— От фр. discursif.