ДИСЛОКАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДИСЛОКА̀ЦИЯ ж. 1. Воен. Разместване, специално разполагане на войски и военни учреждения върху територията на дадена страна или в театъра на военните действия с цел да се осигури бързина при мобилизация, възможност за прикриване на държавни граници и пр. Казваха, че [турчинът] уж струпал някакви свои моторизирани сили на границата... дислокация, както казват по военному. П. Незнакомов, БЧ, 8. Снабдяването на самолета с разузнавателна станция позволява при полет .. да се разкрият радиолокационните средства от системата на противовъздушната отбрана на противника (тяхната дислокация и основни тактико-технически данни). НТМ, 1961, кн. 3, 25.
2. Прен. Разместване, прегрупиране на политически партии, сили и под. Европейската война остави дълбоки следи. Създаде се дислокация на сили и влияния в най-широк смисъл на думата. Б. Шивачев, Съч. I, 16. И той не се съмнявал в щастливата си звезда, която винаги го е закриляла, особено сега, когато на хоризонта се очертавали вече политическите дислокации. К. Калчев, СТ, 249.
3. Геол. Нарушаване на първоначалните структурни форми на скалите, предизвикани от тектонични движения на земната кора, магматична дейност, метаморфизъм и под. Той [Корейско-Шандунският масив] е представлявал сложен комплекс от форми, образувани в резултат на активните тектонски движения — антиклинали, моноклинали, флексури, дислокации. Г. Костов и др., К, 22. В резултат от нагъвателните тектонски движения се извършват гънкови дислокации, при които се образуват гънки. Р. Христов и др., Г, 84. Aко направим преглед на географското разпределение на вулканите, ще дойдем до следните заключения: 1. Дислокациите на земната кора представляват една от най-главните причини за вулканските явления, а не обратно. Гр. Николаев и др., ОГ, 108. Разривни дислокации.
4. Мед. Разместване на органи или кости в човешкия организъм при счупване, изкълчване, извиване и под. Дислокация на бедрената кост.
5. Геол. Дефект при кристалите, който представлява линии, около които е нарушено характерното за кристала правилно разположение на атомните плоскости.
— От лат. dislocatio.