ДИСОНАНТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСОНА̀НТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни. Рядко. Книж. Прил. от дисонанс. Десетки, стотици сирени предупреждаваха града за смъртна опасност. Свиренето им се сливаше в разстройващ дисонантен акорд, който през първите секунди деморализираше напълно съзнанието и всяваше ужас. Д. Димов, Т, 376.