ДИСОЦИАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСОЦИА̀ЦИЯ ж. 1. Хим. Физ. Процес, който представлява разпадане на молекули на няколко по-прости частици (молекули, атоми, радикали или йони). Противоп. асоциация. Голямата топлоемност на водата пък може да се обясни с дисоциацията на сложните молекули при нагряване, тъй като този процес е свързан с поглъщане на топлина. Н. Пенчев и др., КАХ, 55. Непълното горене може да се дължи на недостатък на въздух, на незадоволително смесване на топливото и въздуха и на дисоциацията. К. Дойчев, МП (превод), 44. Асоциацията и дисоциацията на атомите са противоположните страни на химичните процеси. Електролитна дисоциация. Термична дисоциация. Фотохимична дисоциация.

2. Мед. Разстройство, което се изразява в нарушаване на функционалното съотношение между различни органи или части на един и същ орган.

— От лат. dissociatio 'разделяне, разпадане'.