ДИСОЦИИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСОЦИЍРАМ, ‑аш, несв. и св., непрех. Хим. Физ. Дисоциирам се. При нагряване в неутрална и редукционна атмосфера в интервала 500-700 пиритът дисоциира, като отделя сяра. Ц. Цветков, М, 24. В йоногенния слой се разграничават две части .. Втората част на йоногенния слой се състои от молекули, способни да дисоциират. П. Боянов, П, 165. Най-напред молекулите на газа атакуват металната повърхност, където дисоциират. Л. Калев, ВТЛ, 18.

ДИСОЦИЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Хим. Физ. Разпадам се, разделям се на части. Най-често аналитичните реакции се извършват във водни разтвори на електролити, които се дисоциират на йони. Хим. IХ кл, 1965, 109. При сблъскванията между зърната част от водата се изпарява и под действието на ултравиолетовото лъчение водните молекули се дисоциират на хидроксилни молекули и водородни атоми. НТМ, 1966, кн. 214, 15. Действието на натриевия сулфид произлиза от това, че разтворен, той се дисоциира (съединява се с водата и се разпада) на натриева основа и натриев сулфохидрат. Ст. Младенов и др., ОТК, 39. При температури от порядъка на хиляди и милиони градуса, при които атомите се дисоциират и превръщат в плазма, в твърдо състояние не може да съществува изобщо никакъв материал. НТМ, 1961, кн. 10, 7.

— От нем. dissozieren.