ДИСПЕРСИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСПЀРСИЯ ж. 1. Хим. Физ. Раздробяване и разпръскване на едно вещество на малки части в друга среда. // Степен на раздробяване на вещество до дребни частици.

2. Физ. Течна смес, частиците на която са равномерно разпределени помежду си. Той [латексът] се определя като водна дисперсия на каучук, частичките на която са способни да се деформират. К. Раковски и др., ТГОИ, 9.

3. Мат. Мярка за разсейването на стойностите на една случайна величина.

◊ Дисперсия на светлината. Физ. Разлагане на светлината, причинено от нееднаквото пречупване на различните ѝ цветове при преминаването им през дадено вещество. Откриването на дисперсията на светлината е пряк резултат от работите по усъвършенствуването на стъклата на телескопа. Ив. Въжарова, ИН (превод), 235.

— От лат. dispersus 'разпръснат'.