ДИСПЕЧЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСПЀЧЕР м. Лице, което ръководи работата на работници или машини непосредствено или с помощта на телемеханични уреди. В управлението на рудника Манол взе подадения му през прозорчето номер и се записа при диспечера. Ив. Мартинов, М, 84. Мокър и премръзнал, в бараката стоеше младият диспечер Ефрем Иванов и питаше по телефона: — Къде се качва? С каква сила идва? С. Северняк, ОНК, 37. Телефонът вътре рязко иззвъня .. Срещна го гласът на влаковия диспечер — объркан, неясен. Н. Нинов, ЕШО, 63. Диспечерите от своя пункт ще приемат и предават документите на водачите на автомобилите. ВН, 1959, бр. 2598, 2. Разговаряйки по радиото с диспечера на аерогара Пловдив, командирът на самолета спокойно предава управлението на помощника си. РД, 1961, бр. 83, 2.

— От англ. dispatcher през рус. диспетчер.