ДИСПЀЧЕРСКИ

ДИСПЀЧЕРСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до диспечер; диспечерен. Гаровият пазач, комуто Нончо беше въз‑

ложил диспечерската длъжност, важно отиваше при началника си и .. докладваше с преправено разтревожен глас: — Пристигна ешелон на първия коловоз. А. Гуляшки, СВ, 29-30. Благой Пецев премести диспечерската барака навътре от брега, но водата я вкопчи и тя остана да стърчи като наколно жилище. С. Северняк, ОНК, 37. Тръгнах към летището .. Учебният корпус тъмнееше. Светеше само в диспечерската стая. А. Станоев, П, 52.

2. За служба, отдел в предприятие, учреждение и под. — който ръководи производствения процес, като осъществява централизация и оперативност. Фирмата има диспечерска служба с пет пункта в петте района на града, които приемат поръчки по лична молба на гражданите, по телефона или по пощата. ЖД, 1967, кн. 6, 8. Създаде се бърза и енергична диспечерска служба по градските съобщителни връзки. △ Диспечерски отдел.

3. Като същ. диспечерска ж. Разг. Помещение, в което работи диспечер; диспечерна. — Само щом видяха, че излязохте, ония пак се събраха .. Сега пък в диспечерската. А. Станоев, П, 51.

◊ Диспечерски пункт. Спец. Уредба, в която се извършва диспечеризация с използване на средства на автоматиката, телемеханиката и под. Диспечерска система. Спец. Централизирано управление за движението по железопътните линии, за работата на обединените електростанции и под. Миналата година влезе в експлоатация първият етап от диспечерската система за управление на водоснабдяването в Русе. ТД, 1971, бр. 7, 3.

Списък на думите по буква