ДИСПРОПОРЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСПРОПО̀РЦИЯ ж. Книж. Отсъствие на пропорционалност, съответствие, съразмерност между отделните части на цялото; несъразмерност. Една шепа първенци живееха като крале, а милиони граждани изнемогваха като някогашния римски плебс. Налице беше една страшна социална диспропорция във владеенето на средствата за живот. А. Гуляшки, Л, 333. Необходимо е при всички случаи да се съобразяват височините на кулите с мащабите на сценичния отвор, за да се избегне евентуалната опасност от диспропорции. Ив. Остриков, ППА, 69.

◊ Икономическа диспропорция. Иконом. Несъответствие в необходимите съотношения между отделните отрасли и елементи на производството.

— От лат. disproportio.