ДИСТАНЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСТА̀НЦИЯ ж. Книж. 1. Разстояние между две отделни неща. Зеленобоядисаните полкови каруци се влачеха под сенките край изровеното шосе, дигаха облаци прах и не спазваха установената от подпоручика дистанция. Ем. Станев, ИК III, 221. До жандармеристите нямаше повече от двайсетина крачки — отлична дистанция за стрелба с автомат. П. Вежинов, НС, 249. Вероятно Кралев отдавна е забелязал как го следвам през два завоя, но се е задоволил с това да поддържа дистанцията. Б. Райнов, ГН, 226.

2. Прен. Различие, несъответствие между две или повече лица. Прегърнал подкърпените си с гумени пластинки колене, той седеше мълчалив и намусен .. Нито цигарите, нито фотографическият апарат съкратиха дистанцията между нас. Н. Хайтов, ШГ, 83-84. Не че Орлов бил кой знае какво величие, за да му се прави път, но той си имал свой начин на общуване с хората, който винаги подчертавал дистанцията между тях и него. К. Калчев, СТ, 105. Той имаше особена дарба да налага със самото си присъствие онова чувство на респект, което ние изпитвахме към него, без обаче да нарушава другарската атмосфера, но без да нарушава и дистанцията, която бе необходима да съществува между учител и ученици. К. Тулешков, НЗ, 122.

3. Спец. В железопътния транспорт — крайна точка на всеки гаров коловоз, вън от която в посока на открития път не може да бъде оставян подвижен състав, без да се застрашава сигурността на движението.

4. Спец. Административно-технически участък от шосеен, железен и воден път.

◊ Държа на дистанция някого. Книж. Не позволявам, не давам възможност на някого да се сближи с мене, да бъде интимен с мене. Държа се на дистанция от някого. Книж. Отнасям се хладно, официално с някого. Новият директор на завода предпочиташе да се държи на дистанция от другите членове на ръководството.

— От лат. distantio.