ДИСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСТЀН м. Хим. Алуминиев силикат с цвят от синьозелен до тъмнозелен или жълт, който се използва като важна суровина за огнеупорни и киселинноустойчиви изделия, изолатор на свещи при двигатели с вътрешно горене и под.; кианит. От няколко години в околностите на Чепеларе, Смолянски окръг, геолози правят проучвания за дистен, находището на който бе открито неотдавна. ВН, 1964, бр. 4113, 1. Дистенът заменя успешно магнезия, от който се изработват огнеупорни материали. ВН, 1964, бр. 4113, 1.