ДИСТРИБУТИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСТРИБУТЍВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Книж. Разпределителен.

◊ Дистрибутивен анализ. Езикозн. Метод за лингвистични изследвания, при който класификацията на езиковите единици и изучаването на техните свойства се извършва въз основа на съчетаемостта им с други единици. Дистрибутивен закон. Мат. Закон за събирането и умножението, изразен с равенството (а+b)c = ac+bc.

— От лат. distributivus.