ДИСТРИБУЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСТРИБУ̀ЦИЯ ж. 1. Езикозн. Съвкупност от всички обкръжения, в които може да се срещне дадена езикова единица, противопоставена на всички онези обкръжения, в които тя не може да се срещне.

2. Търг. Продажба на стоки чрез дистрибутори. Фирмата се занимава с дистрибуция на перилни и почистващи препарати.

◊ Допълнителна дистрибуция. Езикозн. 1. Дистрибуция, която се състои във взаимното изключване на различни възпроизвеждания на една и съща структурна единица, всеки от вариантите на която се среща в такава съвкупност от обкръжения, в която не се среща нито един от останалите варианти. 2. Взаимоотношение между два или повече варианта на една и съща езикова единица, всеки от които се възпроизвежда в такава съвкупност от обкръжения, в която не се среща нито един от останалите. Контрастираща дистрибуция. Езикозн. 1. Употреба на различни единици в тъждествено обкръжение като основа за тяхното функциониране или на тяхната диференциална, семиологическа способност. 2. Взаимоотношение на две или повече езикови единици, всяка от които може да се срещне в обкръжения, в които се срещат и останалите.

— От лат. distributio.