ДИСХАРМОНИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСХАРМОНЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Книж. Който се отнася до дисхармония, който не е хармоничен. Въпреки упорството на абата, немците изхвърлиха рояла долу, на барикадата! Оттам се чу изпращяване и дисхармоничният звън на струните, който прозвуча като стенание. П. Славински, ПЩ, 317.