ДИСЦИПЛИНЍРАМ

ДИСЦИПЛИНЍРАМ, ‑аш, несв. и св., прех. 1. Приучавам някого да спазва дисциплина1. Цяла нощ той беше употребил, за да ги дисциплинира, настрои и подготви за съдбоносното .. сражение, което щеше да се даде в Черешовица. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 133. Виждаме как постепенно движението придобива съзнателен характер, .., как се създават, според нуждите на борбата, вождове, които дават израз на народните

искания, и, като дисциплинират народните сили, проправят пътя към окончателното тържество. К. Величков, ПССъч. VIII, 269-270. Постоянните грижи за добър ред и чистота дисциплинират човека, облагородяват личността му. ОФ, 1958, бр. 4314, 2.

2. Обикн. в съчет. със същ. воля, ум и под. Създавам, изграждам у себе си навици за спазване на строго определен начин на работа, на съществуване. В борбата за преодоляване на трудните моменти в живота човек дисциплинира волята си, изгражда у себе си устойчивост и издръжливост. △ С упорит труд артистката беше успяла да дисциплинира ума си — във всеки момент тя можеше да възпроизведе онзи текст, който ѝ беше необходим. дисциплинирам се страд. Не можеше ли веднъж завинаги администрацията да бъде поставена до стената и да се дисциплинира? Банк., 2006, бр. 11 [еа]. Паметта на днешните хора, .., би следвало да се дисциплинира и в упражняване и в забравяне. БЕЛ, 2000, бр. 6 [еа].

ДИСЦИПЛИНЍРАМ СЕ, несв. и св., непрех. Приучавам се да спазвам дисциплина1 (в 1 знач.). "Със силата на волята си реших да се дисциплинирам. И успях." Ст. Грудев, АБ, 33. — Хубавото е това, че българинът трябва да започне да се дисциплинира и да намали някои свои вредни навици. С, 2005, бр. 4309 [еа].

Списък на думите по буква