ДИСЦИПЛИНЍРАН

ДИСЦИПЛИНЍРАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от дисциплинирам като прил. 1. За човек — който е приучен да спазва дисциплина1 (в 1 знач.). Тя [Ирина] говореше немски бавно и точно, както човек, който го е учил търпеливо от учители и книги. Но тъкмо това му [на фон Гайер] се стори симпатично. То издаваше методичната и дисциплинирана личност, която можеше да се хареса на всеки германец. Д. Димов, Т, 348. И все пак разводът като че ли му се отрази благотворно. Той започна да избягва пиянските компании, научи се да цени времето си, стана по-дисциплиниран в работата, започна да пише почти двойно повече от преди. Л. Дилов, ПБД, 105. Според Вълко, иначе способният Грозьо за разлика от него, не бе дисциплиниран. Понятията му за дисциплина, разбира се, се различаваха от тия на неговия колега. Д. Жотев, ПМИ, 104. Дисциплиниран човек. Дисциплинирани ученици.

2. За ум, воля и под. — който е с изградени навици за строго спазване на определен начин на работа, на съществуване. Дисциплиниран ум. Дисциплинирана воля.

Списък на думите по буква