ДИСЦИПЛИНИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИСЦИПЛИНЍРАНЕ ср. Отгл. същ. от дисциплинирам и от дисциплинирам се. Възпитателната практика ясно показва, че едно момче, чийто баща не взема участие в дисциплинирането му се страхува много повече от него в сравнение с друго, чийто баща не се колебае да прави забележки. Р. Паунова, ГБД (превод) [еа]. Дисциплиниране на волята.