ДИТИРАМБ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИТИРА̀МБ м. 1. Литер. В древна Гърция — тържествена хвалебствена песен в чест на бог Дионис. В облеклата на нашите кукери всякой може да види ясно останки от облеклата на ония козлоноги участници в процесиите на Диониса, които са .. пели дитирамби на тоя коринтски бог. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 99. Учените са съгласни в едно, че зародишът на драмата е в дитирамбите, хвалебствени песни в чест на бога Дионис, придружавани с музика. К, 1926, бр. 96, 2.

2. Литер. Възторжено тържествено лирическо произведение в чест и възхвала на някое лице или събитие. Почти във всички видове на лирическата поезия е творил той [Хораций]. Еднакво му се удава и химнът, и дитирамбът, и пеонът. Б. Геров, БР, 1930, кн. 3, 91. На 27. II. 1925 г. Будевска е чествувана за двадесет и пет годишната ѝ сценична дейност .. Четат се похвални слова, .., пишат се обстойни биографич‑

ни бележки, .., стихове и дитирамби. Ст. Грудев, АБ, 189-190.

3. Прен. Книж. Само мн. Прекалени похвали, хвалебствия. Ония, които биха търсили у него поетически екзалтации, сантиментални дитирамби и надути фрази, ще останат излъгани, но затова пък те ще намерят една компетентност и ясновидство, така необходими, особено, за театралния критик. К, 1926, бр. 98, 1.

— От гр. δι2ύραμβος.