ДИФЕРЕНЦИАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИФЕРЕНЦИА̀Л¹ м. Мат. Главна линейна част на нарастването на една функция. Езикът на физиката е изплетен от математически знаци, функционални зависимости, равенства и неравенства, диференциали и интеграли. Матем., 1966, кн. 2, 15.

— От лат. differentialis 'различен'.

ДИФЕРЕНЦИА̀Л² м. Техн. Механизъм от зъбни колела, който служи да приеме въртящия момент, да го разпредели и предаде на две срещуположни оси, за да придобият възможността да се въртят с различни обороти. Завиването на колелата, което става с определено ъглово ускорение, .., е съпроводено с преодоляването на няколко вида съпротивления: ..; съпротивлението в диференциала, който регулира движението с различни скорости на външните и вътрешните колела. Л. Манчев, П I, 210. Движението на колелата на сенокосачка се предава върху вала посредством диференциал.

— От лат. differentialis 'различен'.