ДИФРАКЦИОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИФРАКЦИО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Физ. Който се отнася до дифракция. Дифракционните явления се срещат в природата, живота и техниката. Физ. ХI кл, 124. Като магнитна антена може да служи възбудена по съответен начин антена с цепнатина .. Такива антени носят названието антени с цепнатина или дифракционни антени. Х. Шинев, А, 64.

◊ Дифракционен спектър. Физ. Съвкупност от непрекъснато следващи една след друга цветни ивици. Дифракционна решетка. Физ. Оптически уред, съставен от голям брой успоредни, еднакво отстоящи един от друг процепи или нарези върху стъклена или метална пластинка. При преминаването на рентгеновите лъчи през кристални тела се наблюдава явлението дифракция. В този случай кристалната решетка изпълнява ролята на много фина пространствена дифракционна решетка. Ст. Христов и др., РЛУ, 152.