ДИФТЕРИЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИФТЀРИЕН, ‑ийна, ‑ийно, мн. ‑ийни, прил. Мед. 1. Който се отнася до дифтерия. Дифтериен серум. Дифтерийна реакция.

2. Който предизвиква, причинява дифтерия. Най-младото и хубаво телешко месо и най-пресните свински стомаси от кланицата се носят тук и се превръщат в Мартенов бульон за култивиране на дифтерийните бактерии и получаване на анатоксин за имунизация срещу дифтерия. НК, 1958, бр. 45, 4. Дифтериен бацил.

◊ Дифтериен ларингит (круп). Мед. Дифтерия на гръкляна. При дифтерийния круп отначало се появява дрезгава кашлица и общото състояние на болния се влошава.