ДИФТЕРИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИФТЕРЍТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който се отнася до дифтерит. Около 1900 г. Елин Пелин е бил свидетел на страшна дифтеритна епидемия, която е причинила смъртта на около 50 деца в с. Байлово. Лит. ХI кл, 98. Преди ваксинирането е необходимо да се прегледат всички птици дали нямат дифтеритни образувания (по човките) или шарка по кожата. Е. Греков, ИОП (превод), 253. Дифтеритна ципа.

2. Който предизвиква, причинява дифтерит. Дифтеритна бактерия.