ДИФТОНГ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДИФТО̀НГ м. Езикозн. Съчетание от сричкотворна и несричкотворна гласна в определена езикова система, което представлява неделима цялост; двугласна.
◊ Възходящ дифтонг. Езикозн. Дифтонг, при който втората от образуващите го гласни е сричкотворна. Възходящи дифтонги са съчетанията на гласните в думи като френските pied, nuit и под. Низходящ дифтонг. Езикозн. Дифтонг, при който първата от образуващите го гласни е сричкотворна. Низходящи дифтонги са напр. английските ai, au.
— От гр. διφ2όγγος.