ДИФУ̀ЗЕН

ДИФУ̀ЗЕН, ‑зна, ‑зно, мн. ‑зни, прил. Физ. Който се отнася до дифузия, който е свързан с дифузия; дифузионен. При осоляване на сиренето солта по дифузен път навлиза в сиренявата маса, а по осмотичен път се отделя водата .. заедно с всички разтворени в нея вещества. Н. Димов и др., ТМ, 130.

◊ Дифузна помпа. Физ. Дифузионна помпа. Помпите за вакуума се привеждат в движение, като се пуска и водата, която охлажда дифузната помпа. К. Карчев и др., ЕЛ, 213. Дифузно дишане. 1. Анат. Дишане, при което въздухът се поема чрез кожата. В зависимост от особеностите на природната среда и от интензивността и сложността на обмяната се различават: дифузно (кожно) дишане, хрилно дишане и дишане чрез бели дробове (въздушно дишане). Ал. Гюровски, АЧ, 259. 2. Биол. Зоол. При бактерии, водорасли и низши животински организми (едноклетъчни, гъби, мешести и под.) — приемане на кислород с цялата повърхност, при което отразените лъчи се разпръскват; разсейване на светлината. Дифузно осветление. Спец. Осветление, получено не направо от светлинния източник, а чрез разсейване (дифузия) на светлината при отражение или при преминаване през разсейваща повърхност или среда. Дифузно осветление се получава, когато лампата се постави в осветително тяло с кълбовидна или друга затворена форма, направена от матирано или млечно стъкло. Светлинните лъчи се пречупват в различни посоки, като минават през стъклото, и излизат като разсеяна светлина, която се разпределя равномерно във всички посоки. Ел. ХI кл, 1965, 68.

Списък на думите по буква