ДИФУЗИОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИФУЗИО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Физ. Дифузен. Захарозата се извлича от цвеклото почти изключително по т. нар. дифузионен метод. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 183. Дифузионна бактерия.

◊ Дифузионна камера. Физ. Прибор за наблюдаване следите на йонизиращи частици. Дифузионна помпа. Физ. Помпа за висок вакуум, при която се използва дифузия на газ в струя на пари, прилагана за производство на електронни лампи, инсталации за ядрени изследвания и др.