ДИФУНДИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИФУНДЍРАМ, ‑аш, несв. и св., непрех. Хим. Физ. Прониквам, смесвам се самопроизволно. Отрязаните връхчета на овесени колеоптили Вент поставя върху малки желатинови блокчета, като дава възможност на съдържащото се в тях вещество да дифундира (прониква) свободно в желатина. Д. Георгиев и др., ХР, 5. Ако в цилиндър с вода се поставят кристали от някакво разтворимо вещество, то постепенно ще дифундира във водата, докато се получи еднороден разтвор. Хим. IХ кл, 1950, 24. Окисляващите газове могат да дифундират в метала и до температурата на топене. К. Дойчев, МП (превод), 633.

— От лат. diffundo 'разливам' през нем. diffundieren.