ДЍХВАМ

ДЍХВАМ, ‑аш, несв.; дѝхна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. и прех. Диал. 1. Изпускам дъх веднъж или няколко пъти; дъхвам. Люта змийка отговори: / — Кога дойде златен павун, / ти си меня потряперай, / я ща дихна и въздихна, / издъхна ща син бял пламен, / попари ща паунчови, / паунчови златни пяра. Нар. пес., СбАИ, 173.

2. Вдишвам, вдъхвам. — Разболееш се, вземат те в болницата, оттук те тупнат, оттам те тупнат, .., кихни, дихни. Елин Пелин, Съч. II, 74.

3. Непрех. Отдъхвам. Па си поби буйно копье, / па полегна час да дихне, / ка полегна и задрема. Нар. пес., СбНУ II, 11.

Списък на думите по буква