ДИХТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИХТЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. дихтя̀л, ‑а, ‑о, мн. дихтѐли, несв., непрех. Диал. Дихам, пръхтя. Зора са я зазорила; / не я зора невидена, / но я зора — лудо младо, / лудо младо с бърза коня. / Кон му дихти, зора чини, / пръстен носи кайно месец, / оружя му дребни звезди. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 99.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.