ДИШАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍШАНЕ ср. 1. Физиол. Непрекъснат физиологичен процес, при който организмите и човекът поглъщат кислород и отделят въглероден двуокис, вода и енергия. Евгени усети как някаква грамадна, мъчителна тежест притисна гърдите му и затрудни дишането му. Д. Ангелов, ЖС, 296. Сухите му [на гусларя] жилести ръце трепереха от старческа немощ; мъчително дишане свиваше и разпущаше гърдите му. Ст. Загорчинов, ЛСС, 43. Навън беше тъмно, чуваше се само равномерният шум на дъжда и тежкото дишане на човека, който току-що се бе изкачил на чардака. В. Геновска, СГ, 471. Сега от кладенеца до дома конят трябваше да препуска галоп. И препускаше тежко, с голям тропот, с тежко дишане — стар беше. Й. Йовков, АМГ, 115. — Ти знаеш, Ради, че живите същества дишат. При дишането си те поглъщат кислорода, който е необходим за живота. Г. Томалевски, АН, 237. ^● Обр. Струваше ми се, че стигне ли завоя при мелницата,.., ще чуе звъна на наковалнята, равномерен и тих, прекъсван само понякога от тежкото дишане на духалото. П. Константинов, ППГ, 136.

2. Поглъщане, поемане на въздух, аромат и под.; вдишване. Ароматът на горските цветя правеше въздуха лек, приятен за дишане, гърдите се отваряха широко, в цялото тяло нахлуваше благодатният ефир на природата. К. Ламбрев, СП, 158. В малката, прибрана къщичка на Клинката въздухът стана по-лек и по-свеж за дишане. К. Петканов, ЗлЗ, 125.

3. Прен. Съществуване, живеене. Особено внушително звучат стиховете на Рустам, посветени на борбата за мир. В тях се чувствува широкото, свободно дишане на великите азербайджански поети от миналото. С, 1951, кн. 2, 150.

◊ Външно дишане. Физиол. Обмяна на газове между външната среда и кръвта, извършвана в дихателните органи. Изкуствено дишане. Спец. Начин за поддържане по изкуствен път движението на въздуха в белите дробове. Подложиха под кръста му вързопа дрехи и най-здравият от гребците, .. започна да му прави изкуствено дишане под наставленията на Петър. В. Райков, ПВ, 44. Клетъчно (кожно, тъканно) дишане. Физиол. Сложен физиологичен процес, проявяващ се в поглъщане на кислород чрез

клетките и тъканите на организма и в образуване на въглероден двуокис в тях. Както знаем, и жаби, и тритони, и дъждовници все още не са се освободили от зависимостта си от водата и за тях тя е извънредно важна като среда за живот, да овлажнява кожата им и да осигурява кожното дишане. Н. Боев, Г, 101.

? На изкуствено дишане съм. Нов. Книж. Намирам се в много тежко финансово положение, застрашаващо съществуването, нормалното ми функциониране и изискващо финансова помощ. Бюджетът на Министерството на културата е символичен. Там са на изкуствено дишане. Дем., 1997, бр. 214, 2.