ДЛАБКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЛА̀БКА ж. Диал. 1. Длаб. Изцеди [Цанко] водата от длабките по старото тенеке на умивалника, измъкна кофата и наново се упъти към помийника. О. Василев, ЖБ, 99. — И подредбата им, и богатството им .. — не се доизказа дядо Атанас, а само махна утвърдително с ръка, след като измъкна от длабките на качамилката клуповете на тегличите и освободи коня. Т. Харманджиев, Р, 25.

2. Дупка, трапчинка, ямичка. Симчо стисна парите в ръка и профуча из вратата. Майка му отся брашното и тъкмо направи длабка за содата, той току изтропа на прага. Ст. Даскалов, БП, 119. Те [биволиците] се нахвърляха на крупичката, шумно я лижеха, издълбаваха в нея длабки. Ил. Волен, МДС, 100. // Стесн. Вдлъбнатина върху тялото на човек или животно, получена вследствие пристягане или притискане с нещо; длъбчинка. От неговите пари в къщи малко идват, затова леля Генка по цял ден плете от чужди конци най-различни дантели, покривчици, пердета и на тънките ѝ пръсти винаги има тъмночервени длабки, направени от куките. Д. Бозаков, ДС, 50.