ДЛАН

ДЛАН, дланта̀, мн. дла̀ни, ж. и (остар.) дла̀нът, дла̀на, мн. дла̀нове, м. 1. Част от човешка ръка, която се намира на страната на сгъването между пръстите и ставата на китката. Той [Димо] погледна здравата си ръка, опита се да свие пръстите си към дланта, но те леко трепнаха и сами се разпериха. К. Петканов, МЗК, 129. И мъст, и отчаяние, и негодувание се набираха в сърцето ѝ, .. очите ѝ бяха сухи и само ноктите се впиваха в напуканите ѝ слинести длани. Г. Караславов, ОХ II, 122. Тогава чичо Митуш поприбираше хамутя и го туряше отпред на коня, даваше след туй едната си длан и Митко стъпяше на нея като на стреме. Й. Йовков, АМГ, 115. Момченцето заносва на дяда Хаджия тая знаменита топка, па се връща назад плачишката и духа на длановете си. Л. Каравелов, Съч. II, 7. В механата влезе Хаджи Димитър. — Брей! — рече той на изтичалия насреща му механджия, потърка длан в длан и наду бузи. — Денем ще речеш пролет, а вечер — студ! Ст. Дичев, ЗС I, 438.

2. Простонар. Мярка за дължина, равна на широчината на тази част на човешката ръка. Той се изправи до крушата и догдето му достигна челото на главата, провъртя една дупка до една длан дълбока, залепи и той върху ѝ една бяла книжка колкото бешлик да се види нишана и се завърна. Ц. Гинчев, ГК, 192. "Косерка! Няма да ми избегнеш ти мене от куршума . .Ти сега щеше да си в джендема, ама трябваше да меря още една длан по-долу." Ц. Гинчев, ГК, 356. Обут бе в едни одрипани беневреци, които едва достигаха бедрените кости, нещо на една длан по-ниско от кръста. М. Георгиев, Избр. разк, 154.

3. Разш. Част от ръката от върха на пръстите до ставата; китка2. Той свали калпака и отри потното си чело с опакото на своята длан. Ст. Загорчинов, ДП, 32. Той удари няколко пъти силно и вратата запука под

ударите на силната му длан. Ив. Вазов, Съч. XIV, 163. Широките вейки на дъба също му [на Голям Борован] пречеха да разпознае какви са тия фигурки. Той се покачи още по-високо, намери по-широка пролука и сложи длан над очи. Д. Ангелов, ЖС, 353.

Като дланта на ръката си, зная (познавам). Много добре, в най-големи подробности, напълно, зная (познавам). И тримата поеха бързо нагоре в безкрайната и пуста планина, която старият партизанин познаваше като дланта на ръката си. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 377. Като на длан се вижда. Обикн. за гледка отвисоко, панорама — много ясно, много добре, без да е закрито за погледа от някаква пречка се вижда. Бяха пред селото. Докато се спускаха по лекия наклон на шосето, то се виждаше като на длан — със зеленясалите покриви от турски керемиди,.., с продълговатата сграда на училището на горния край. Ем. Манов, ДСР, 200. Кога<то> ми поникнат на дланта (дланите) косми. Диал. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да стане, да се осъществи). Плюя си на дланите. Разг. Залавям се здраво за някаква работа. Сърби ме дланта. Разг. 1. Ще получавам или ще давам пари (в зависимост от това, дланта на коя ръка ме сърби). 2. Изпитвам желание, каня се да ударя някого. Днес целия ден ме сърбеше дланта и тази вечер набих детето. 3. Изпитвам желание усърдно да се заема с работа или да извърша, да направя нещо. Трия (потривам / потрия) длани. Разг. 1. Изпитвам задоволство, понеже съм успял да постигна, да спечеля нещо. 2. Злорадствам, когато някого сполети беда, нещастие или аз самият съм му напакостил. Полицаят Кудро Матишкин приближи до вързаните, започна да прикляква до главите им, .. триеше длани, .. и хихикаше от удоволствие. Д. Ангелов, ЖС, 648. Търся у кьосето брада и по дланта косми. Диал. Ирон. Проявявам прекалена придирчивост, искам да получа нещо оттам, дето това е невъзможно; върша нещо безсмислено.

Списък на думите по буква