ДЛЕТО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЛЕТО̀, мн. ‑а̀, ср. 1. Стоманен инструмент, с плосък и заострен край, използван за ръчно изрязване на вдлъбнатини в метал, дърво, камък и др. Съжалявах, че моите ръце не могат да въртят тежкия чук, да държат длето и майсторски да дялат синкавите павета. Ст. Станчев, ПЯС, 40. Имаше една по-широка мраморна плоча с издълбани дъбови клони на нея и такива кръстове на четирите ѝ краища, под които длетото бе начертало три реда едри букви. Ив. Вазов, Съч. XIV, 7. Ангел седна до работната маса на златаря,.. Върху нея бяха разхвърляни сечивата, с които майсторът изработваше своите гривни — малки длета. Д. Спространов, ОП, 45. Разположиха се там каменоделци и от тъмно до тъмно чукаха с длета и чукове, дялаха големи каменни блокове. Д. Талев, ПК, 759. Дърводелско длето. Стругарско длето.

2. Режещ инструмент, употребяван при ударно сондиране. Във всяка сонда имаше по един голям железен лост с длето. Силен мотор върти лоста и длетото пробива дълбоко земята. П. Славински, МСК, 96.

— Други (остар. и диал.) форми: дла̀то, длято̀.