ДЛЪЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЛЪ̀ЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Само като сказ. опред. 1. Който има да дава, да връща някому пари или нещо материално, взето на заем. Плащаха му по някой и друг лев, който той вземаше отнапрад и винаги оставаше длъжен. Й. Йовков, ЖС, 55. Парите, които е зел на заем, в три-четири години стават още толкова, и един человек, ако бъде длъжен 1 000 гр. отпосле тряба да излезе 2 000 гр. длъжен. Дун., 1866, бр. 117, 1. Нашият съсед беше длъжен на баща ми 100 кг грозде от миналата есен. Татко му ги дал, за да си допълни бурето.
2. Който трябва да изпълнява нечии изисквания, да съобразява действията си с определени изисквания; задължен. — Шишко е превъзходен другар и поддържа връзка с пълномощника на градския комитет. Ние сме длъжни да му се подчиняваме. Д. Димов, Т, 226. На такова добродушно гостолюбие Огнянов се счете длъжен да отговаря с
пълна откровеност. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 143. — А ти в нищо не си длъжен към мене, можеш и съвсем да ме изоставиш, аз... те оставих без рожба. Д. Талев, ПК, 558. — В този тържествен момент, когато отечеството ни се намира в опасност, ние сме длъжни да му помогнем с всичките си сили, да му дадем дори и живота си. Л. Стоянов, Х, 142. // Който трябва да се подчинява на определени външни обстоятелства, да се съобразява с тях; принуден. Бяхме длъжни да не мърдаме [затворниците] от стаите си, но надзорът беше слаб,.., и ние скоро се престрашихме и зехме да си ходим на гости от една стая в друга, а после да слизаме долу до бакалницата. К. Величков, ПССъч. I, 68. Тука [в Интерлакен] времето е почти дъждовно и аз съм длъжен да стоя повече в хотела и да чета. Ив. Вазов, ПЕМ, 80.
3. Който изпитва благодарност, признателност към някого за направена услуга, за оказано внимание и под.; задължен. Аз вечно ще бъда длъжен на приятелите си за грижите, които положиха за възстановяване на моето здраве. △ Нашата съседка беше длъжна на родителите ми и никога не забравяше да го каже. Преди 10 години те бяха спасили детето ѝ от смърт.
◊ Длъжен съм на Михаля. Разг. Не съм съвсем нормален; безумен съм, луд съм. Не оставам / остана длъжен никому. Разг. 1. Отвръщам по същия начин, по който са постъпили с мене (обикн. лошо). Янчо отново се измахна и този път успя да стовари пестника си върху главата на Васко, който също не му остана длъжен. Т. Харманджиев, Р, 98. Изведнъж задният му крак се издигаше, подковата бляскаше във въздуха и последваше такъв удар, че ако улучеше човека, мъчно можеше да остане жив. Дядо Давид не оставаше длъжен и веднага острият връх на тежкия му чизъм се забиваше в ребрата на коня. Й. Йовков, ПК, 208. 2. Не допускам да бъда оборен, победен; веднага намирам достоен отговор като отпор (при спор, караница). Избухна смях, заподхвърляха се закачки към нетърпеливия войник. Той не оставаше никому длъжен и отговаряше остроумно. Д. Талев, С II, 302.