ДЛЪЖНЀЯ

ДЛЪЖНЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. длъжня̀х, прич. мин. св. деят. длъжня̀л, ‑а, ‑о, мн. длъжнѐли, несв., прех. Остар. и диал. 1. Дължа. Един приятел на баща му,.., бе поръчал Франклину за да търси във Филаделфия 35 фунта стерлинги, които му длъжнеяли във Филаделфия. С. Бобчев, ЖФ (превод), 20. Относя ся с вас, както ся относяте и вий с него; но е готов да ви каже всичко що желаете, стига само да го хванете с добро и кротост, и да му покажете почит и уважение, каквито чадата длъжнеят на бащите си. М. Балабанов, С (побълг.), 128. Ако има да ся направили успех [училищата], то, навярно, че ние длъжнеем за него на благоразумните наши съграждани. Ч, 1870, бр. 6, 174.

2. Ставам все повече длъжен някому, увеличават ми се дълговете за плащане; задлъжнявам, заборчлявам (Н. Геров, РБЯ).

Списък на думите по буква