ДЛЪЖНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЛЪЖНЍК, мн. ‑ци, м. 1. Мъж, който има паричен или друг материален дълг към някого. Тоя ден Еньо не пи и за първи път се отказа да купи една нива, която случайно му предложи един негов длъжник. Елин Пелин, Съч. III, 167. Освен имотите на село, Чакъра притежаваше край града лозе и нива, засята с тютюн, които бе купил износно от неизправни длъжници. Д. Димов, Т, 11. Сметките към Даулов мъчно могат да се уредят напълно и повечето хора от нашата сиромашка махала са му вечни длъжници. Д. Бозаков, ДС, 59.

2. Банк. Физическо или юридическо лице, което е получило в заем пари (капитал) или е купило стоки с отсрочка на плащането; дебитор. Противоп. кредитор. // Фирма, предприятие и под., които са финансово задължени на друга фирма или на банка. При една криза доста банки щяха да фалират .. Едрите длъжници, като тяхната фирма, щяха да поискат споразумение и щяха да постигнат плащане на задълженията в известен процент само. П. Спасов, ХлХ, 21.

3. Прен. Лице, което има морално задължение към някого или нещо. "Утре ще ме сменят. Но ако се махна през тази нощ, ще излезе, че сам се смятам за виновен и че бягам .. Пред ония, които са ме поставили тук, не съм се провинил, а на ония, които ще дойдат след мене, не съм длъжник." Г. Караславов, ОХ IV, 202. Воденичарят веднага позна Синигера, който му беше длъжник за много бели. Т. Харманджиев, КЕД, 27. Вместо да го накара да благодари на съдбата за всичко, що ни дава — за слънцето, въздуха, водата, — вместо да го направи длъжник на света, той го възпитава тъй, че да смята света и съдбата свои длъжници и да приема всеки дар с пренебрежение, като дължим данък. А. Дончев, СВС, 750.