ДЛЪЖНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЛЪЖНОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Служебно положение, свързано с изпълнението на определена работа в учреждение или предприятие срещу парично възнаграждение, заплата; служба, пост. В нашата редакция от две години стои вакантна длъжността на пътуващия кореспондент. Сл. Македонски, ЕЗС, 132. Кузов имаше голямо желание след свършване срока на редовната служба да остане на щатна длъжност в полка и затова понякога се престараваше повече, отколкото е необходимо. В. Нешков, Н, 340. Но тревогите не закъсняха да се явят. Комунисти и дружбаши, за които му [на околийския началник] напомниха още при встъпване в длъжност, наистина започнаха да се надигат. Г. Караславов, Избр. съч. I, 131. // Служебно положение в обществена, политическа, етническа и под. организация, единица; пост. Прическата, гривните на ръцете, големите бели обици на ушите,.., говореха, че той заема важна длъжност в племето. Гр. Угаров, ПСЗ, 144.

2. Степен в служебното положение на държавни, военни и др. служители; чин. — Според Привременния закон за горските чети, който изработихме за тая година, знаменосецът на главната чета е равен по длъжност на войводата. Ст. Дичев, ЗС I, 436.

3. Остар. и диал. Морално или обществено задължение; дълг. — Наша хайдушка длъжност е да се пазим — каза Бенковски — и да не вземаме на вяра всичко, което ни се казва. Л. Стоянов, Б, 168. Като не работим за разпространението на вестника, ние самите забавяме пробуждането на работниците,.., ние занемаряваме една от първите наши длъжности, когато само при изпълнението на тия длъжности ние с право можем да се наричаме социалдемократи. Г. Георгиев, Избр. пр, 330. — Елате да видите училището, където учат децата. Аз мисля, че това е ваша длъжност като училищен инспектор и е по-важно за вас. Ал. Спасов, С, 34-35.

◊ Почетна длъжност. Остар. Длъжност, за която не се предвижда заплата. Синекурна длъжност. Остар. Добре платена длъжност без задължителна работа; синекура.