ДНЕВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДНЀВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който е свойствен на деня. Противоп. нощен. Електрическото осветление заместваше дневната светлина, а силните вентилатори, които можеха да откъснат ръката на човека, изсмукваха нечистия въздух. Г. Белев, СВА, 324. Министърът щеше да дойде късно след вечеря, сякаш нощният мрак го караше да се чувствува по-удобно, отколкото дневната светлина. Д. Димов, Т, 196. Земята край пътя бе твърда и суха, тревата бе загубила свежестта си от дневния пек и миришеше на прах. В.Геновска, СГ, 322. Дневни температури. // Обикн. за час — който се включва в границите на деня, който се отнася към деня. Беше доста напреднал дневен час, когато старецът ме разбуди. П. К. Яворов, ХК, 50.
2. Който протича, действа, съществува или се извършва през деня. Селяните идваха по двама, по трима, уморени от дневната работа, засипани с осил и слама. В. Геновска, СГ, 209. Не искаше да вземе дневния влак, а до вечерния имаше още доста време. М. Грубешлиева, ПИУ, 192. Пред читалищното кино се трупаха момчетата и момичетата, лющеха семки, закачаха се — чакаха да свърши дневното представление. Ем. Манов, ДСР, 24. Улицата бавно опустяваше .. По прозорците на някои къщи светнаха светила .. Дневният живот замираше. Ив. Вазов, Съч. XIII, 180. Открити и обзаведени бяха нови учебни заведения: стопански техникум и дневно обущарско училище. ВН, 1952, бр. 165, 2. Дневен режим. Дневни занятия. Дневна смяна. // Който работи, изпълнява служебните си задължения през деня. Противоп. нощен. Алексей беше дневен пазач в големия брюкселски магазин "Иновасион" на рю Ньов. Д. Калфов, ВП, 57. // Рядко. За животни, птици, насекоми — който действа и се храни през деня. Противоп. нощен. Катерицата е дневно животно. Вечер се прибира в гнездото си да спи. П. Петков, СП, 11. Геранската котловина,.., както беше оживена денем от работниците българи, които се белееха из нея като бели лебеди с белите си ризи, и се чуваха гласовете на дневните птици и стада — сега беше оживена от нощните си обитатели. Ц. Гинчев, ГК, 248-249.
3. Който е предназначен за използване през деня. Жилищата ще бъдат с широки прозорци. Дневните помещения откъм парка ще имат големи стъклени витрини за цветя. ОФ, 1955, бр. 3440, 1. Освен стълбището, в хотела има два асансьора, просторна дневна зала с чужда литература и вестници. ВН, 1960, бр. 2739, 2. След четвърт час той [Пешо] влезе в дневната стая. П. Вежинов, СО, 15. Дневен крем. // Който е предназначен, определен само за един ден. Той [Ляте] изяде цялата си дневна дажба от хляб и сирене наведнъж. Д. Димов, Т, 563. Ние го [шофьора] запитахме колко гориво изразходва колата му и колко струва пътуването му заедно с дневните и квартирните пари. ВН, 1961, бр. 2940, 4.
4. Който се произвежда, получава за едно денонощие или за един ден. В обора са настанени около 80 дойни крави със средна
дневна млечност 30 литра. ОФ, 1950, бр. 1831, 4. // Който е свързан с труд, извършен в границите на един работен ден. При най-интензивен труд .., дневната печалба на предачките се изчислява на два гроша. Ив. Унджиев, ВЛ, 24. — Определям дневната норма за трактор петдесет декара. А. Гуляшки, МТС, 217. Това е Станке Тасков Маринов, носител на орден на труда — .., дал през последните месеци преизпълнение на дневната норма със 132 на сто. П. Незнакомов, СНП, 189.
5. Остар. Книж. Всекидневен, ежедневен. Това беше един сборен пункт, дето се стичаха и разискваха дневните новини, които можеха да проникнат в затвора, и оттам от уста на уста се разнасяха между всички затворени. К. Величков, ПССъч. I, 70. Но по сърце на нашите тогавашни хора са били само ония от песните на Славейков, в които те са чували ехото на своите дневни борби и интереси. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 12. Оставаха още десетина души българи, ..: разговорът им се въртеше върху баловете и други дневни въпроси. Ив. Вазов, Съч. XI, 191.
6. Като същ. дневни мн. Канц. Допълнителни възнаграждения, които се заплащат за всеки ден при командировка на длъжностно лице. Тук трябваше да се бърза — механикът нямаше време, а и нему трябваше да се плащат пътни и дневни. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 450-451. Те,.., могат да измислят деветдесет и девет командировки. Аз съм съгласен и с три наполеона дневни. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 16.
7. Като същ. дневна ж. Стая в жилище, която се обитава през деня. Хаджи Андреица седеше на миндера в дневната, .. и с овлажнели очи гледаше децата. В. Геновска, СГ, 28. Къщата, в която влязохме, бе ниска, едноетажна, с голяма дневна. Й. Радичков, НД, 124. Старата Пиронка ги посрещна вън, ръкува се с госта, попита го как са в къщи, какво си правят и как се поминуват и го покани в стаята, която бе и за кухня, и за дневна, в която тя и спеше. Г. Караславов, ОХ IV, 431-432.
◊ Дневен ред. Книж. Последователен ред от въпроси, които са предвидени за разглеждане на заседание или събрание. Всички гласуваха и Смилашев се качи на сцената и обяви дневния ред. В дневния ред се предлагаше да говорят двама души. Г. Караславов, ОХ II, 619. Дневно светило. Остар. и поет. Слънцето. На северната страна на небосвода започна да се явява всяка вечер комета тозчас след захождането на дневното светило. Ст. Загорчинов, ДП, 425-426. Над бърда сънливи / утром зърна ли го дневното светило, / аз му шъпна: здраствуй, слънце мило! Ив. Вазов, Съч. III, 235-236. На дневен ред съм. 1. Книж. Предстоя да бъда осъществен, извършен или разрешен в най-близко бъдеще. — Ти ожени ли се? — отведнъж промени разговора Стоян Влаев. — На дневен ред е. И за мен дойде кокошата неделя. М. Яворски, ХСП, 38. Когато Раковски влиза в обществения живот,.., на дневен ред бе отделянето на българите в самостойна черква чрез откъсването им от гръцката патриаршия в Цариград. Г. Бакалов, Избр. пр, 150. 2. Разг. Предмет съм на разговор, на разисквания, представлява интерес за някого. Но за сега представлението на Геновева беше още на дневен ред и даваше най-много пища на разговорите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 110. Поставям / поставя (слагам / сложа, турям / туря) на дневен ред нещо. Книж. Предлагам, искам нещо да бъде разгледано, обсъдено или разрешено. Слизам / сляза от дневен ред. Книж. Преставам да бъда обсъждан, разискван, не предстои да бъда осъществен. Строежът на дърворезния комбинат,.., отдавна е слязъл от дневен ред. РД, 1950, бр. 101, 3. Снемам / снема (свалям / сваля) от дневния ред. Книж. Преустановявам, спирам разглеждането, разискването на определен въпрос. Въпросът за мирния договор бе снет от дневния ред на конференцията.