ДНЕС —Речник на българския език — алтернативна версия
ДНЕС нареч. 1. В, през деня, който тече в момента на говоренето; днеска. — Отзарана излизам от къщи и поглеждам към гората. Какво е туй чудо? — думам си... Вчера беше зелена, а днес — жълта. Й. Йовков, ПГ, 42. — Извинете, господин докторе, — каза жената. — Не съм болна. Днес ви е имен ден и аз дойдох да ви честитя и поднеса тоя скромен букет. Елин Пелин, Съч. II, 175. — Днес две радости ще празнуваме: сгодявката на Тамара и завръщането на Борислава от бойното поле. Ив. Вазов, Съч. XX, 7. — От днес нататък ще ми бъдеш роб и ще вършиш всичко, щото ти кажа. Н. Райнов, КЧ II, 32.
2. Разш. В, през епохата, времето, в което живеем, на което сме съвременници; днеска, сега. Всичко това беше отколе и днес нито хората, нито местата са такива, каквито бяха едно време. Й. Йовков, СЛ, 19. Орозов е един беден самоук, който от правене на врачански бастони и табакери, е достигнал да построи една фабрика, в която днес той,.., изработва най-елегантни кабриолети и фаетони. Ал. Константинов, Съч. I, 222. Ах, летете ескадрони! .. / Свил десницата корава, целий свят се днес изправя / стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов. Хр. Смирненски, Съч. I, 1932, 75. То злобата в сърцето / трансформира / в една борба, / която / днес / клокочи. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 33.
3. Като същ. Обикн. със съгл. опред. Времето, което тече в момента, в епохата, на която сме съвременници; настояще. Хората на бъдещето живеят и се трудят понякога редом с нас, в нашето днес. ВН, 1959, бр. 2537, 4.
◊ Днес бахт, заран тахт. Диал. Употребява се за човек, който не пести, а когато има пари, харчи и не мисли за утрешния ден. Днес за днес. Разг. 1. В настоящия момент. Събитията от последните две години, .. хвърлиха такъв огън и опустошение в неговите [на либерализма] .. редове, щото днес за днес ние имаме работа с един безнадеждно изгубен болник. Г. Кирков, Избр. пр I, 29. Днес за днес дядо Либен живее само със своите възпоминания. Л. Каравелов, Съч. II 43. 2.Волно, весело, без грижи за бъдещето; лекомислено. На младини живеехме днес за днес. Всичко, което имахме, пропиляхме. Днес тъй, утре тъй. Разг. Казва се, когато нещо се извършва методично и последователно в продължение на определен период от време. Като оставяше коня да пасе, вързан на въже, той махаше с ръка срещу него, дразнеше го. Днес тъй, утре тъй, докато конят започна,.., да гони Митка чак догдето стигаше въжето. Й. Йовков, АМГ, 116. Днес-утре. Разг. В най-близко време, всеки
момент. Радостта, че днес-утре дългоочакваните братушки ще дойдат и ще ги освободят, само трепна и угасна. Г. Караславов, Избр. съч. X, 9. Страхуваше се и ядосваше се в същото време, че обещаното нему от това министерство хубаво място, което той днес-утре се надяваше да получи, ще се изплъзне из ръцете му тъкмо тогава. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 145. Като днес, п о м н я, с п о м н я м с и. Разг. Много добре, съвсем точно и ясно (помня, спомням си). С парите, помня като днес, мама ми купи топли шушонки от магазина на господин Ръцев и шаячен плат, за да ми ушие шубичка. К. Калчев, ПИЖ, 92. Който вчера умрял, днес пишман станал. Диал. Употребява се, когато отначало времето е лошо, а после се оправя. От днес за вчера. Прех. Разг. Употребява се когато се иска да се извърши нещо бързо, но искането пристига в последния момент. Сведенията ги искат бързо, както винаги от днес за вчера. <От> днес за утре. Разг. Лекомислено и без грижи за бъдещето. Живееше днес за утре и се стараеше да бъде съвсем незабелязан. Д. Немиров, Б, 59.