ДНЕШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДНЀШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. 1. Който се отнася до днес, който е от днес, става или е станал днес, не вчера и не утре; днескашен. Никога през това горещо лято не е имало такъв прохладен, хубав ден, като днешния. Д. Калфов, Избр. разк., 334. Днешните новини разстроиха духа на гостите в Ганковото кафене. Ив. Вазов, Съч. XXII 117. Павлович го прекъсна. — .. Но мене ми се струва, господине, че ние твърде много се отплесваме от основния въпрос на днешното ни събрание. Ст. Дичев, ЗС I, 200. Говорехме за днешния небивал поход. Й. Йовков, Разк. II, 104. Всичко се е укротило и притаило, сякаш че хората са вече заспале, уморени от днешната работа. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 41. Днешната работа не я оставяй за утре. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 140. Днешният ден не се стига никога. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 140. Днешното яйце от утрешната кокошка е по-добро. Погов. П. Р. Славейков, БП I, 140.
2. Разш. Разг. Който се отнася към времето, епохата, в която живеем; сегашен, съвременен, днескашен. Малцина могат да живеят само от истината на днешния век. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 125. Те пият .. В пиянство щат лесно забрави / предишни неволи и днешни беди. П. К. Яворов, Съч. I, 58. Ако с главите си / счупим вратите, / подпряни в мрака / на днешното време, / .. / това е прекрасно. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 70. Днешната младеж предпочита компютрите пред книгите. // Такъв, какъвто го знаем от епохата, времето на нашето съществуване (обикн. при съпоставяне с миналото, като го сравняваме с него); сегашен, съвременен, днескашен. Времето неуморно трупа с две шъпи пръст върху вкаменелите седем камили, догдето сред равното поле израснаха седем високи хълма. Върху тези хълмове лежи днешният град Пловдив. А. Каралийчев, ТР, 79. Той [човек] би помислил, че това не е днешният дядо Либен, а някой рицар, граф или крал, който отива да се бие със своя съсед и да превземе Люксембург. Л. Каравелов, Съч. II, 38.
3. Ирон. Който е твърде неопитен, непросветен в нещо, поради това, че отскоро се занимава с него; днескашен. "Аз днешен не съм в работата си, а от 61-во оттогава и досега малко много с това съм се занимавал" [В. Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 41.
4. Като същ. днешното ср. Разг. Времето, периодът, епохата, в която живеем; сегашното, днескашното. — Но нима може да се живее само с днешното! — неприятно се учуди на мислите ѝ Владо. М. Яворски, ХП, 60. Със моя ум, под черната ми кърпа, / ще кажа, че със днешното вървим! Н. Марангозов, ЯВ, 15. И в тоя шум нима сърцето му не счува / гласът на онова що спотаено зрей / за жътва? — жътвата, с която ще живей / тоз, който в днешното не мисли само днешно! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 155.
5. Като същ. днешните мн. Разг. Хората, принадлежащи към партия, власт и т. н., които управляват в момента; сегашните, днескашните. — Щом си от пет години по редакциите, значи си работил и за фашистите.. — Какво направи, та остана при днешните? Сигурно си се писал комунист. Б. Болгар, Б, 31.
◊ До ден днешен. Разг. Досега, до този момент. Саваков беше почуствувал укора и иронията на генерал Сирмаков като жестока плесница. До ден днешен той бе получавал за своята служба само похвали. Д.Ангелов, ЖС, 264. Аз очите му до ден днешен не съм видяла, той пари ми иска! Елин Пелин, Съч. II, 95. На днешния ден. Разг. В точно определен ден на годината, който съвпада с деня в момента на говоренето. Голям празник е .. и на днешния ден в Урум Еникьой има сбор. Й. Йовков, СЛ, 148.