ДО

ДО1 предл. 1. След глаголи за движение — за означаване на граница, предел в движението на някого или нещо. Гроздан дойде до прозореца и погледна навън. Й. Йовков, Ж, 1945, 72. Когато Македонски дойде до средата [на замръзналата река], той си обърна гърба на североизточния студен вятър. Ив. Вазов, Съч. VI, 63. Ранените пътуваха два дни, докато стигнат до първата гара. К. Петканов, МЗК, 104. Антон застигна каруцата към края на неголямото село. Дотук конете вървяха добре, защото беше равно. П. Спасов, ХлХ, 42. Като влезе в горницата, Събо си сне калпака и се поклони чак до пода. Ст. Загорчинов, ДП, 125. Някъде отдалеко стигна до слуха на Ния гласът на свекървата. Д. Талев, ПК, 263. Миризмата на сяра долиташе до нас. К. Калчев, ДНГ, 63. Остар. С предл. в. Събранието склони най-после да определи други двама души водачи, от които един щеше да заведе Стамболова до в Търново. З. Стоянов, ЗБВ I, 202. Тая пролука е единствената врата на Рила, тя само тук се отваря гостоприемно и пуща пътника до в дъното на своите тайнствени обятия. Ив. Вазов, Съч. ХV, 6. — Бае Василе — рекох, — нека да се качи и тая бабичка в талигата до в Пирдоп. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 43. Рядко. С предл. край. Когато дойде запъхтян до край селото, господин Фратьо остави царския път. Ив. Вазов. Съч. VIII. 50. С предл. над. Планини великолепни,... Кой е възвисил върховете ви до над облаците? Пч, 1871, кн. 6, 81. Рядко. С предл. у. След такава тежка обида, каквато беше претърпял Вълчан, Нейко кметът не можеше да го остави сам и от кръчмата тръгна да го изпрати до у дома му. Й. Йовков, Ж 1945, 30. Дечко Граматика: — Кръстецът ми, ребрата ми... на пестил ме направиха... Дядо Къньо: .. — Де да търся тарга сега? Ха, подеми се де! Стъпи! Можеш ли вървя до у вас? П. Тодоров. Събр. пр II, 381. — Хаде да идем до у дома да се понахраним. Ил. Блъсков, КУ. 23. // Разг. Обикн. след глаголи като отивам, отскачам, прескачам, изтичвам и под. — за означаване на мястото, където някой отива, или на лицето, което посещава; в, при, у. — Ти напиши билетчето, а аз да прескокна до дюкяна. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 146. Наговори дружината да отскочат утре заран до града, надвечер пак да се върнат в Червен и на другата заран вече да поемат към Плевен. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 408. А като се обърна към онемелите овчари, викна им: — Тичайте до мандрите и вземете ведрата с мляко. А. Дончев, ВР, 77. Ивана тръсна вратата след себе си и весело изтича до Дочкини. К. Петканов, МЗК, 33. Вечерта Ерусалем Захаров, жаден да се поразговори с някого, прескочи до учителя Стоян Генчев, местен жител и негов съсед. Д. Ангелов, ЖС, 133. — Значи, Тицке, ти няма да излезеш? — каза той и се посмути, защото чу, че в гласа му прозвучаха радостни нотки. — Остани да си починеш, пък аз ще сляза малко до Василя. Й. Йовков, АМГ, 74.

2. За означаване на граница, предел, степен в изменението на количествената характе‑

ристика или интензивността в проявата на нещо. Не бяха много тия пари по онова време, когато брашното стигна до три гроша оката. Д. Талев, ПК, 840. Успехът на учениците е добър, а броят на изоставащите ученици е сведен до минимум. ОФ, 1955, бр. 3451, 3. Между това възторгът достигна до най-високата си степен. Ив. Вазов, Съч. VI, 95. Тази малка книга дава насока на педагогическите идеи в България и определя до известна степен характера на новия ни книжовен език. М. Арнаудов, БКД, 10. Тия две сродяващи се семейства остават до крайна степен поразени и възхитени. Св. Минков, РТК, 108. С денонощното товарене и разтоварване на вагоните ще се увеличи до максимум тяхното използване.

3. За означаване на предел, граница при определяне обсега на някакво действие или крайната точка в простирането, разпростирането на нещо. Свещите в свещниците бяха догорели до половината. Г. Караславов, Избр. съч. V, 277. Краката му затънаха в нещо меко и лепкаво, той ги откачи с мъка, направи втора крачка напред и изведнъж затъна до пояс. П. Вежинов, НС, 64. Коларят, облечен в овча шуба, дълга до петите, тепаше около конете и си говореше нещо на висок глас. А. Гуляшки, ЗР, 240. Нане Вуте нагази в рядката гора. Сняг до колене, чист, бял. Елин Пелин, Съч. IV, 243. Той беше натъпкал раницата до самата ѝ шия, а отвън висеше навита на руло голяма вълча кожа. Сл. Трънски, Н, 171. Слизаме все по-ниско в долината. Горите се спущат стръмно до самата вода. З. Сребров. Избр. разк. 68. Преследвани от одринския бостанджибашия, те [разбойниците] се изтеглили с бой към Казанлък, за да се доберат до укритието, предложено им от казанлъшкия "разбойник" Куру Хасан. В. Мутафчиева, КВ, 59. С предл. над. Завита с черга до над гърдите .., Минка лежеше на одъра. Й. Йовков. ЖС, 28-29. Братчето беше с къси панталони, синя риза и бял каскет, а сестричето — с тънка, къса до над коленете рокличка. Г. Белев, ПЕМ, 99. Жена му, стрина Цена, една здрава и чевръста селянка, от чиито заголени до над лакти ръце идеше топла пара, сновеше по къщи. Кр. Григоров, Н, 113. С предл. под. — И сега като че я гледам: обула ония атлазени шалвари... спуснала косите си чак до под пояса. Й. Йовков, ВАХ, 98. Направи ми впечатление ловджийското му пъстроцветно облекло. Високите до под коленете обувки с връзки. Г. Белев, КВА, 216. Още предишната нощ той си приготви маскировката: изкорени храста, изкопа на негово място дупка до под основите на оградата, покри дупката нейде по средата с напречна дъска и отново постави храста. П. Славински, ПЗ, 16.

4. За означаване на крайна точка, граница в пространството, по отношение на която се определя дадено разстояние, смятано от някаква изходна точка, която се подразбира. До жандармеристите нямаше повече от двайсетина крачки — отлична дистанция за стрелба с автомат. П. Вежинов, НС, 249. До Сърпец не беше далеко и аскерът бързо се приближаваше към Койново. Д. Талев, И, 447. — До село имаш два часа път. А. Каралийчев, ТР, 7. Към тоя чифлик отиваше Дочкин. Пътят до там беше три часа. Й. Йовков, ВАХ, 192. Аз бягах слепешката към Пловдив, без да знам какво ме очаква там и до там. Ив. Вазов, Съч. VII, 134. Внезапно Джек се изправи стремително, прекоси малкото разстояние до апаратурата и изключи газа в горелката. К, 1967, кн. 7, 5.

5. За означаване на близост, съседство по място: при, край. Огнянов беше изправен до единия прозорец, докторът до входа. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 222. Той стоеше до прозореца, пушеше и, все тъй добродушно усмихнат, гледаше през тъмното стъкло. Й. Йовков, Разк. III, 129. До плета, в тъмните сенки на храсталака, стоеше човек, а до него спокойно чопкаше по тръните натоварено магаре. Елин Пелин, Съч. I, 81. Лекарят видя шишенцето с жълтеникавопепелявата течност, оставено до главата на болното момче. Г. Караславов, СИ, 27. Дядови Славчови седяха в нашата махала, на горния край на селото, там, до реката. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 3. Дядо Костадин седеше на възглавницата до огнището и мълчеше. К. Петканов, СВ, 7. В съчет. един до друг. Царят и царицата седнаха един до друг, а срещу тях седнаха гостите. Елин Пелин, ЯБЛ, 75. Няколко гъби, израснали на един път, се белееха, събрани една до друга. Ем. Станев, ЯГ, 109. Мария и Добра събраха глави една до друга и си зашепнаха. К. Петканов, СВ, 36. Къщя, купи сено — всичко се сгушило едно до друго като безплътни едри сенки и спи. Елин Пелин, Съч. III, 106. // Между две еднакви форми на едно и също съществително — за да се подчертае, че няколко обекта от един и същи вид се намират в непосредствена близост помежду си. В каютата, свели глава до глава, стояха Митруш, Щерю, Сакакушев. Д. Добревски, БКН, 94. Кога се е виждало ромей и българин заедно да се борят и ръка до ръка да ходят! Ст. Загорчинов, ДП, 408. Събраните тук люде, притиснати рамо до рамо, глава до глава, не се помръдваха, втренчили очи в тоя непознат човек. Д. Талев, ПК, 53.

6. Между две еднакви форми на едно и също съществително — за да се подчертае, че нещо в голямо количество е струпано на едно място. По слоговете цъфтяха безброй цветя, .. Сини великденчета, .., и теменужки — теменужка до теменужка, с лилави личи‑

ца и жълти устенца! П. Бобев, ГЕ, 102. На ония, младите години, бях деликанлия, буйна кръв. Не бях едро, ала яко. Мартинката ми лаеше на гърбината, в пояса — нож до нож. Н. Хайтов, ДР, 7. По литите му отъркани потури са налепени кръпка до кръпка, късото му кожухче е нацепено и из цепнатините изскочила вълна. Елин Пелин, Съч. IV, 262.

7. След думи като близко, близък, приближавам се — при сравняване за означаване с какво или с кого се установява сходство, прилика. Това не беше обич като оная, която хранехме към мама, но все пак бе нещо близко до обичта. Т. Влайков, Пр I, 80. Може би днес и помен не щеше да остане от нас, ако те [турците] бяха просветен християнски народ и говореха език, близък до нашия — славянски език. Б. Пенев, НБВ, 4. От всички видове маймуни, които бяха срещнали по пътя, ..., шимпанзетата бяха най-развитите и най-близки до човека. Гр. Угаров, ПСЗ, 629. През последното десетилетие бяха построени много бързодействащи електронни сметачни машини, които са способни на нещо, твърде близко до мисловния процес. Матем., 1968, кн. 5, 16. Момъкът изгуби сили; той беше близо до припадък. Г. Райчев, Избр. съч. II, 55. // Разг. За означаване на предмета, обекта, с който някой или нещо се сравнява; пред, при, по отношение на, в сравнение с. На̀ ви, викам, двесте лева, купете две кила карнобашка [вълна], изперете я, наредете я, викам, та да видите — европейската е нула до нея. Г. Караславов, Избр. съч. II, 152. Хубавка е и голямата им дъщеря, но до по-малката си сестра е дори грозна.

8. За означаване с какво някой или нещо влиза в допир, в досег; о. Мъжът ѝ пристъпи няколко крачки, .., па се опря до стената да не падне. Ив. Вазов, Съч. IХ, 63. Христо се прекръсти и стана от хляба. Погледна през прозореца и обезпокоен долепи лице до стъклото. К. Петканов, СВ, 197. Пътеката .. все повече и повече се прилепваше до лявата скала и върху лицата ни почнаха да капят капки от мокрия камък. А. Дончев, ВР, 122. Той [клисарят] се втурна в черковния двор задъхан, .. Отец Изидор се надигна, притиснал до гърдите си библията. Ц. Лачева, СА, 30. Вазата беше толкова нежна, че дори не посмях да се докосна до нея. // За посочване на обекта, към който е насочено действието след глаголи със значение имам отношение към нещо, отделям внимание, занимавам се с нещо, като докосвам се, допирам се и др. Ако се е докосвал някога до чужди автори и е пожелавал да ги представи на българския читател, представял е преди всичко себе си и способността да претворява чуждото, което е намерил в себе си. Н. Лилиев, Съч. III, 13. Любен Каравелов е оставал равнодушен или се е отнасял със саркастически отзиви към всички ония въпроси, които са се допирали до делото на черковната независимост. К. Величков, ПССъч. VIII, 25. // След гл. опирам — за означаване на лицето или предмета, по отношение на който някой или нещо е в зависимост, от който някой или нещо има нужда. И когато работата опря до греди, Станкул хвърли око на вехтите, но дебели и здрави греди на тази грохнала от старост къща. Ст. Марков, ДБ, 61. Любезно благодарих за отзивчивостта и отново позвъних на частника. "Знаех си, знаех си! — каза той. — Пак опряхте до мене, нали?" ВН, 1960, бр. 2805, 4. — Защо ли бъхтах толкова път, като накрая пак до Харманли опря работата! — въздъхнал Хитър Петър. Ст., 1960, бр. 726, 3.

9. За означаване, че някакъв момент във времето е предел, граница в траенето на някакъв процес, действие или състояние. Сутрин, .. нарамвах пушката и скитах до вечерта из горските околности. Елин Пелин, Съч. II, 55. Ратаят се нахранил добре, па като се запретнал, пожънал нивата до обед. До залез слънце вързал снопите. Ран Босилек, ВП, 71. Тоя закон ще трае до захващането на революцията. Ив. Унджиев, ВЛ, 186. — До Нова година, ако е живот и здраве, всичко ще бъде свършено! — заключи тържествено Пеньо. Г. Караславов. Избр. съч. II, 429. — По заповед на негово превъзходителство мютесарифа ще бъдеш затворен тук до второ нареждане — каза той и черните му очи обходиха каменните стени и дебелите решетки на прозореца. Ст. Дичев, ЗС II, 731. Часът бе едва един, до мръкване имаше още много време. П. Вежинов, НС, 73. По звездите разбра, че има още време до разсъмване. Й. Радичков, СР, 38. До започване на представлението остават няколко минути. △ До лятната ваканция остават броени дни. Разг. С предл. в. — А ливадата ни нека прегори! .. И трябва чак понделник да се чака. А до в понделник тревата ще изгори. Т. Влайков, Съч. II, 82-83. — Довиждане, другарко — сбогуваха се всички с Лена. — Довиждане! До в неделя — махаше им тя с ръка. П. Проданов, С, 16. На сватбите правят знаме, доста украсено, което до в неделя вечер се носи пред сватбарите. Д. Стамболов, Н, 1882, кн. 1, 35. С предл. след. Има да трае до след Великден. Ст. Младенов, БТР I, 543. Разг. Обикн. в поздрав при раздяла, при сбогуване. Аз се завърнах днес от Виена. Иска ми се още сега да дойда да ви поднеса почитанията си, но съм уморен от пътуването. Прочее, до приятно виждане утре. Ив. Вазов, ПЕМ, 33. — И така, за сега прощавайте и до скоро виждане. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 390. Веднъж ли ей на тоя праг във мрака: / — До утре! — се сбогува с него тя? Бл. Димитрова, Л, 184. // За означаване на момент във времето, по отношение на който се определя предшестващ, изминал период;

преди. Най-голямата негова [на В. Левски] слава и чест е, че той бе първият организатор на революционното движение вътре в страната .. До Левски не съществуваше в България революционна политическа организация. Г. Бакалов, Избр. пр, 168. До войната той беше прогимназиален учител. Г. Караславов, Избр. съч. I, 423. В 5891 година до Рождество Христово в Индия е живяло едно санскритско племе .., което е било кротко, миролюбиво и покорно. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 228. // В съчет. със съществителни, означаващи отрязък, период от време — за приблизително означаване на отрязък от време, в границите на който се извършва дадено действие. И родителите му настояли да постъпи във Военното училище. Всички били уверени, че до две години войната ще свърши. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 61. Без да поглеждам към часовника, знаех точно колко показва. Знаех също, че ако не стана до десет минути, ще бъде късно. Л. Станев, ПХ, 80. Аз до един час ще дойда. Хр. Драганович, НБ (превод), 136-137. Не падне ли дъжд до три-четири дни, трудно ще се живее. Сеитбите ще прегорят, няма да изкласят. К. Петканов, СВ, 23. // Остар. и диал. Обикн. в съчет. с неделя, пролет, лято, есен, зима и под. — за означаване на границата, предела, когато ще се извърши нещо. — Аго, знаеш ли, че до неделя ми е сватбата? Й. Йовков, АМГ, 18. На тоя въпрос ние ще да отговориме до неделя. Хр. Ботев, Съч. 1929, 166. — Волчето харизвам на Ваня, а до пролет, когато кравата отели друго, — то ще бъде на Кунето. А. Каралийчев, ПС I, 36. Аз .. ще да задържа правото си да поговоря за нашите обществени дела до неделя по-напространно. Хр. Ботев, Съч. 1929, 254.

10. За означаване на граница, предел в количеството на нещо, понякога с елемент на приблизителност. Най-напред Ицо Бабулев отиде в Битоля, .. Там той научи как .. ще пренесе на такова далечно място до тридесет хиляди лири чисто злато. Д. Талев, ПК, 33. — Е, ти какво даваш? — Ами че .. до четири хиляди [лева]. Г. Караславов, Избр. съч. I, 321. — Нейде далече-далече в топлите страни тече една голяма река. Амазонка. Наричат я още Река-море, понеже е широка сто, а на места до двеста километра... П. Бобев, ГЕ, 124. По него [канала] свободно ще се разминават лодки и малки речни кораби, пренасящи до двеста пътника. Л. Мелнишки, ПП, 13. Турската комисия арестувала в Пловдив до стотина турци, виновни в извършените опустошения. НБ, 1876, бр. 43, 167. След гл. броя, преброя и под. със следващо числително. — Сигурна съм, че е в къщи, но... като че ли не му се идва. Броя до десет и ако не дойде, аз тръгвам. П. Проданов, С, 7. — Всичко ще бъде готово, додето преброиш до десет! А. Каралийчев, ТР, 131. // Нар.-поет. За подчертаване на броя, количеството на нещо. Аз си имам до три мили сестри — / првата йе у царя царица. / .. / третата йе у паша пашовица. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 77. Тамо има до три моми: / първата ми постилаше, / втората ми залагаше, / третя ми кон разведа. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 97. Бог да убие Гюргя вдоица! / Що си имала до една керка. Нар. пес., СбБрМ, 428. Всяка сутрин той се изправяше, протягаше шия и викаше до три пъти: — Кукуригууу! Кукуригууу! Кукуригууу! А. Каралийчев, ТР, 93. Водил бе Чавдар дружина / тъкмо до двайсет години. Хр. Ботев, Съч. 1929, 32.

11. За означаване, че се достига до някакъв етап или до краен резултат, крайна точка в протичането на някакъв процес. Вечерята наближаваше към своя край. Бяха стигнали до десерта. Д. Спространов, С, 127. За да повярват хората в някоя работа, тя трябва да е малко по-засукана, .., че да си блъскат по-дълго главите и да не я решат съвсем до края, ами да оставят и на поколенията да си блъскат главите. Й. Радичков, СР, 86. Павел знаеше добре, че за стария, изтощен човек една изстинка води до тежко заболяване. Гр. Угаров, ПСЗ, 393. Куршумите бръмчеха около мен, огънят се усилваше. Чувствах вече, че всяка загубена минута може да ни доведе до гибел. П. Вежинов, НС, 50. Обстановката е напрегната. Може да се стигне до скъсване на дипломатическите отношения. О. Василев, Л, 44. И в най-трудните години това население от грънчари и дърводелци, от пастири и овощари не беше склонило глава нито пред мизерията, нито пред властта на насилниците. То издигаше своите занаяти до изкуство. Мл. Исаев, Н, 434. През епохата на турското робство той [гр. Провадия] се издигнал до голям търговски център. Ст. Михайлов, ЕБ, 73. Това [съдружие] го довело до фалит и Мустафа бей го дал [Раковски] под съд. Н. Ферманджиев, РХ, 26. Понеже воденицата продължаваше да мълчи, те дойдоха до убеждение, че скритият вътре бунтовник няма оръжие. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 222. Учил съм само до трети клас. △ Не можахме да изгледаме филма до края. △ Ще се борим до последни сили. △ Стигнахме до извода, че и двамата са прави. △ Гледайте да не стигнете до бой.

12. В съчет. с абстрактни съществителни — за означаване на много висока, крайно висока степен в проявата на някакъв признак, качество или действие. Седем години той [Левски] обикаля България, .., постоян до невъзможност, упорит до безумство. Ив. Вазов, Съч. VI, 73. В един от класовете имаше едно особено момиченце, хубавичко, миличко, но разглезено до нетърпимост. Елин Пелин, Съч. IV, 256. Заледено било на снежен масив .. Ние заедно преодоляваме нанагорнището. Заедно се задъхваме до

отмаляване. Бл. Димитрова, Л, 75. Особено тежка беше практиката. В двора на Инженерната работилница ние трябваше до припадък да мъкнем големи парчета от старо желязо. Мл. Исаев, Н, 47. Осъмнаха в рядка дъбова горичка далече в полето — все още изморени от нощните скитания и до прималяване гладни. П. Вежинов, НС, 250. Дебелянов пленява и с чара на художественото майсторство, което владее до съвършенство. Лит. XI кл, 92. — Изповядвам Ви, че аз я обичах до безумие, но тя беше равнодушна към мене. С. Бобчев, ЖФ (превод), 154155. Инак Кикиридката беше безкрайно доволен от службата си, .. Лежи като котарак на припек, яде до насита, спи като разпран. Г. Караславов, Избр. съч. II, 224. След прил. точен и същ. точност. Удивителна беше сръчността на работника, с която той сменяше електрическите доячки, и бързината, с която отвеждаше издоената крава и довеждаше новата. Всичко това [работникът] вършеше с отмерен постоянен ритъм, точен до секунда. П. Вежинов, ДМ, 81. Непосредственото спектроскопическо наблюдение потвърждава принципа на Нютон с точност приблизително до една стохилядна част от процента. Ив. Въжарова, ИН (превод), 239.

13. В съчет. със съществителни в ед. ч., означаващи малка, дребна, единична съставна част на нещо за означаване на пълно, окончателно изчерпване на нещо. — Знам го аз вашия дълг — да ни забулите с черни забрадки и да сметете до зърно хамбарите ни! К. Петканов, МЗК, 107108. Загризали мишките хлябовете, до трошичка ги изяли. А. Каралийчев, ТР, 140. — Имаш ли пари? .. — Няма... Но аз... аз ги похарчих до стотинка... Др. Асенов, СВ, 101. — Щом вземе отнякъде повече пари, събира приятели и докато не изпият всичко до пара, не мирясва. М. Грубешлиева, ПИУ, 188. През нощта пламна чорбаджийската механа и изгоря до клечка. Никой не се затече да гаси. Хр. Максимов, СбЗР, 3536.

14. За означаване на лицето или институцията, организацията и под., към които нещо е насочено, към които се обръщаме. В дни на изпитания и мъки той се допитваше до работниците, търсеше тяхната подкрепа, техните съвети. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 312. През това време инициаторите събраха книжки, писаха до всички писатели, както му е редът, любезни писма — да им изпратят даром произведенията си. Елин Пелин, Съч. IV, 142. То [писмото] беше дълго и съдържаше куп наставления, заповеди, разпореждания до комитета. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 44. Съборът в Сливен не бе останал тайна .., консулите от Пловдив узнаха цялата история и я донесоха до своите правителства. С. Радев, ССБ, I, 216. — Аз съм специалист само по вътрешни болести. Отнесете се до доктор Славеев! П. Бобев, ЗП, 16.

15. За означаване на лицето или предмета, за който се отнася нещо или с който нещо е свързано. Хорските приказки ѝ се виждаха глупави и като че не се отнасяха до нея. Елин Пелин, Съч. III, 140. Във връзка с искането на съда да се запознае със съдържанието на разнасяните предписания, Апостолът излага твърде сбито основните положения на устава, които се отнасят до устройството на вътрешната организация. Ив. Унджиев, ВЛ, 350. — А кои са твоите приятели? — попита ядосано Киселов. — Тука работата не е до приятели, а до интереси! — каза превзето студентът. П. Вежинов, ВП, 34. // За означаване на лице, от което зависи, определя се нещо. — Мойто сърце е припряно, искам всичко да е, както бе, когато Димо си бе в къщи, а пък то не може. — Всичко е до човека. И на мене не е лесно. К. Петканов, МЗК, 114. — Да е до мене — обърна се той изведнъж към инока със зло сърце — да е само до мене, всички чернокапци ще окача на бесилката. Д. Талев, С II, 253. "Немаме рожба от сърце. / Либе Гаврило, Гаврило, / дали е, либе, до тебе / или е, либе, до мене?" Нар. пес., СбВСтТ, 424.

16. С предл. от: от... до: а) За означаване на границите, крайните точки на разстояние в пространството. От Клисура до там са шест часа път за един мирен гражданин: за един бунтовник, който се спасява от куршума — шестдесет не стигат. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 170. — Господин подпоручик, колко километра има от брега до Тасос? Й. Йовков, Разк. II, 54. Тя тичаше цял ден от кръчмата до къщи. Елин Пелин, Съч. III, 13. Със същия весел и шеговит смях на уста влезе Момчил в малката полутъмна оръжейница, отрупана от тавана до пода с какви не копия. Ст. Загорчинов, ДП, 355. Ние се носехме между двете зелени урви, покрити от долу до горе с девствени гори. Ив. Вазов, Съч. XV, 12. Прочетох книгата от кора до кора. б)За означаване на началото и края на определен период, отрязък от време. Малката черквица от сутрин до вечер стоеше отворена и хората измъчени, покаяни, уплашени идваха по два, по три пъти на ден да палят свещи. Елин Пелин, Съч. I, 71. Везмото и билките баба Сребра обичаше — песните бяха частица от самата нея. От ставане до лягане старата жена пееше. А. Дончев, ВР, 158. Чудя се на този нашия народ — от време оно е работил от тъмно до тъмно и пак му е оставало време да мисли. Тонич, ББК, 1971, 36. Работиме много, / работим от сутрин до здрач. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 41. в) За означаване границите на някаква величина, границите, в които се движи количеството, броят на нещо или в които се включват съставните части на нещо. Хубав турски кон

струва от осемдесет до сто и двадесет дуката. А. Дончев, ВР, 37. Лазар не печелеше повече от четиридесет до петдесет лири годишно. Д. Талев, ПК, 840. — От земното масло, .. се добиват над осемстотин различни материали — от течния бензин до елмаза. П. Славински, МСК, 103. С изключение на едно нищожно малцинство, .., всички, от малък до голям, от министър до пъдар, .., грабят, от нищо несмущавани, от никого невъзспирани. Г. Кирков, Избр. пр. I, 87. Сега той ненавиждаше и ругаеше всички — от окупаторите до малката беззащитна Аликс. Д. Димов, Т, 506. г) Понякога с изпускане на предл. от. За означаване на границите, рамките, в които се проявява даден признак. Цветът на козината на мечката се колебае от светло или жълтокафяв до тъмнокафяв, та дори до тъмносив. П. Петков, СП, 55. Конгамата падна на острова .. Страшна гледка се откри пред очите им. Голата, омърсена с тиня кожа пулсираше като огромно сърце. Тя променяше цвета си от нежно розово до тъмно червено. К, 1963, кн. 1, 23. Ще духат слаби до умерени, а на север от планините засилени западни до югозападни ветрове. РД, 1958, бр. 7, 4. д) Разг. С две еднакви същ., свързани с предл. до. При сравнение за означаване на еднородни обекти, които се сравняват един с друг. — От челяк до челяк разлика има, — каза дълбокомислено Дакито. Ив. Вазов, Съч VII, 19. — Човек съм аз грешен и порочен, .., не като света Филофтея и други божии угодници, ала що пък от това? От грях до грях все има разница! Ст. Загорчинов, ДП, 371.

17. За означаване обекта на действието: а) След гл. домогвам се, добирам се, докопвам се и образуваните от тях съществителни. Уговорено било обаче и това, че магьосникът не ще се домогва до върховната власт над подземното царство цели сто години. Н. Райнов, КЧ II, 8. Властите не можаха да се доберат до никаква нишка, никой не успя да влезе в следите на беглеца. Й. Радичков, СР, 196. Мислейки върху съдържанието, формата и заглавието на моята книга, аз вече се добирах до нейното естество: тя не ще бъде нито роман, нито романизирана биография. М. Кремен, РЯ, 34. — Въпросът е, ако можем да се докопаме до някаква улика — тогава е вече по-лесно да се разнищи цялата мрежа. П. Вежинов, ЗЧР, 68. Домогване до властта. ● След същ. достъп. Постепенно старите схващания и разбирания за жената се преодоляват и през Възраждането още, макар и в отделни случаи, жената намира достъп до сцената. Лит. Х кл, 114. Против нея [политиката на Ст. Стамболов] се обявили селяните и градската дребна буржоазия, ..; русофилската буржоазия, ..; ония представители на буржоазията, които нямали достъп до властта, и по-голямата част от висшето, русофилски настроено духовенство. Ист. VII кл, 100. б) След гл. прибягвам. Уверена съм, че той не е мислил да става баща на мое дете, когато ме надделя, а аз очаквах тъкмо това. И прибягнах до тебе за закрила, .., когато се усетих осенена от благодатта на природата. Ст. Чилингиров, РК, 253. Бай Иван на деня .. десетина пъти прибягваше до боя с тоягата. Ив. Вазов, Съч. ХII, 153. Първенците и по-старите хора, които някога уреждаха селските работи, .., прибягваха често и до насилие. Й. Йовков, Ж 1945, 53. Левски прибягва до всички източници за снабдяване с оръжие: купуване еднолично и организационно от вътрешния и външния пазари. Г. Бакалов, Избр. пр, 186. Още Софроний Врачански, .., се вижда принуден да прибегне до съдействието на неколцина сънародници. М. Арнаудов, БКД, 7. Но Ахмед ага не знаеше точно какво става в Перущица. Затова прибягна до хитрост. Г. Караиванов, П, 10. в) Остар. След гл. като пристъпвам, преминавам и под.; към. След като се даде това успокоително предупреждение на домочадията, пристъпи се до работа. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 124. Като мине назначеният срок, съдът пристъпва до разправянието на подадената молба. ВП, 38. Да преминем сега до разказа на Теофана. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 31.

18. След гл. свеждам, свеждам се, опирам за означаване на конкретна реализация, достигане до реален израз на субекта на действието. Политическите искания на Алеко Константинов бяха най-скромни: те се свеждаха до запазване на българската конституция. Г. Бакалов, Избр. пр, 306. Религиозните представи на траките се свеждаха до обожествяване на природните сили, които те си представяли в човешки образ. Ист. Х и ХI кл, 8. В същност намеренията на турците да тръгнат въоръжени за Перущица се свеждаха до това: де кого срещнат от перущенските размирници, да ги ударят, да преклонят вдигнатата им глава. Г. Караиванов, П, 11. Смешни са ѝ старанията на момците. Говорят за любов, а всичко свеждат до леглото. Сл. Македонски, ЕЗС, 188. — Щом работата е опряла до едно динамо, ще се постараем да го намерим! К. Момчилов, ЗК, 55. В други случаи ролята на катализатора се свежда до активиране на реагиращите вещества. Хим. VII кл, 1950, 38. — Всичко се свежда до хляба, а хляб никъде не дават току-така. Н. Антонов, ВОМ, 29.

Въоръжен до зъби. Въоръжен много, в много висока степен. Всички [полицаи] бяха въоръжени до зъби с пушки, саби, револвери и бомби-бухалки. П. Михайлов, МП, 49. Надмощието на противника пролича изведнъж. Последният беше дошъл организиран, подготвен, въоръжен до зъби. Кр. Велков, СБ, 128. До амина. На вечни времена,

до края на света, всякога през вековете. Коладниците влизат в къщи и стананика захваща: — Славете Бога, дружина, и благославяйте: жива и здрава година, таз година и до година, и до амина. Ил. Блъсков, С, 11. Мигар утре е Нова година / — запразнувал е много народ / да ѝ каже едно "до амина"/ със надеждата за по-добро. Н. Марангозов, НПС, 82. До бога. 1. В съчет. с викам, рева и под. Много високо, много силно (викам, рева). Загледа се [Росето] в ревналата водна стихия, ужаси се от постъпката си и писна до бога: — Олеле, майчице! К. Петканов, БД, 224. Несправедливо да обвиняваш и в същото време да викаш до бога, че ти си несправедливо обвиненият — това е една игра, свойствена на всички опортюнисти в света. Г. Георгиев, Избр. пр, 147. 2. В съчет. с вик, плач, олелия, врява и под. Много висок, силен (вик, плач, олелия, врява). Писнаха жени, разплакаха се деца, вдигна се олелия до бога. Й. Йовков, СЛ, 124. Учениците ревяха непрекъснато, биеха се, дигаха шум до бога. Г. Караславов, Избр. съч. II, 93. Наближих в кафенето .., изведнъж слушам една глъчка, крясък и вик до бога. НБ, 1876, бр. 45, 177. До воля. Остар. и диал. Колкото желая, без ограничение, в много голяма степен. Една лисица отишла на сватба. Там тя нашла много ядене и, като видяла людете, че се залисали в сватбата, яла до воля. Д. Манчев, БЕ II, 25. Можехме от сутрин до вечер да говорим и ползвахме се до воля от тая свобода. К. Величков, ПССъч. I, 26. Сиромашия до шия, неволя до воля. Д. Манчев, БЕ II, 118. До време. Разг. За известно време, не вечно; временно. Мнозина, като не можеха да си платят наемите, дигаха багажите си и се преместваха в нови квартири. Но и това беше до време. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 320. — Какво има Цвета? — Една хубост! Хубост до време. Елин Пелин, Съч. III, 115. Сичкото до време, пиянството до гроба. Погов., П.Р. Славейков, БП II, 118. До гроб<а>; до живот. Разг. До края на живота си; вечно, завинаги. — Това, което ще ти кажа, трябва да го държим тайно до гроба. Ив. Вазов, Съч. XXII, 59. — И прощавай, болен съм, не мога да сляза по стъпалата. Ако се качиш горе, ще ти се кланям до гроб. А. Дончев, ВР, 220. — Да орем, да я доорем, после почивка .. До живот няма да те впрегна. Елин Пелин, Съч. I, 152. Пиянството е до гроб. Ив. Кирилов, Ж, 94. До гуша (шия). Разг. Извънредно много, във висока степен, до краен предел. — Днеска тука, у нас, во сека къща работа до гуша. Не е ли така и по вас за тоя празник? Д. Талев, ПК, 253. — Аз правя дългове, до шия съм потънал в тях! Ив. Вазов, Съч. XI, 55. Шумул-шумул-шумулка, / Щурчо свири с гъдулка,/ .. / Никой Щурча не слуша — / сит е всеки до гуша. А. Разцветников, С, 66. До дупка. Разг. Докато постигна, каквото искам; докрай. Никога няма да му простя, ще го гоня до дупка. До дъно. Разг. Изцяло, напълно. Майката [Елена Вапцарова] отново е осъзнала голямата истина в делото на нейния Кольо. Но сега вече е принудена да изстрада до дъно тази истина. Е. Каранфилов, Б III, 22. До един. Всички, изцяло, без изключение. Кърджалиите .. бяха избити до един. Й. Йовков, СЛ, 143. Най-много се раздвижиха момите. До една отидоха да видят какво се е случило в градината на Яна. К. Петканов, СВ, 157. — Видя ли ги? — запита той, .. — Добре и гладко говорят — до един готови оратори! А. Наковски, БС, 111. До капка. Разг. Докрай, напълно, съвсем. Всичко това ни се стори много вкусно, защото градът отдавна ни измъчваше, а борбата с водната стихия беше изтощила силите ни до капка. М. Марчевски, ОТ, 53. — Нощес се е скъсал един обръч на бурето и виното изтекло до капка. Елин Пелин, Съч. I, 192. До козирката, напивам се (натрясквам се). Простонар. Неодобр. Извънредно много, до крайна степен (се напивам). До корен. Изцяло, напълно, съвсем. Щом като няма праведник, ще изтрия до корен човешкия род. С потоп ще го удавя утре в зори, като отключа небесния океан. А. Каралийчев, ПС III, 60. — Нищо, синко, нищичко не е останало оттогава .. Всичко до корен е било изтребено — и църква, и одаи, и книги... Сегашното е ново. К. Константинов, НЗХ, 22. Всичко човек не може да знае добре, но едно трябва да знае до корен, а за друго да има общо знание. Н. Бончев, Съч. I, 94. До крак. Разг. Всички, изцяло, без изключение. Когато враговете ни обкръжиха и ни притиснаха здравата, доде заповед да се изтеглим през Зли дол. Инак щяха да ни избият до крак. А. Каралийчев, СР, 116. Цялата византийска армия бе изсечена до крак. Д. Линков, ЗБ, 18. — Всичкото ни зеха, откраднаха го, болест тригодишна дано ги изтръшка макар, .., до крак да се затрият! Ст. Марков, ДБ, 387. До немай-къде. Разг. Извънредно много, в много висока степен. Мисълта за очна среща с него го вдърви. .. Пак лъжи и какви още? И положение до немай-къде глупаво! Ив. Вазов, Съч. Х, 23. Мислеше и за къщната работа, която нямаше край и която ѝ беше дотегнала до немай-къде. Г. Караславов, ОХ |||, 163. Макар и да не помнеше чак толкова да се е уморявал от работа, на дядо Ламби му стана до немай-къде приятно от тая похвала. И. Петров, НЛ, 54. До основи. Книж. Изцяло, напълно, съвсем. — Предлагам това, което винаги съм говорил: да се изпрати царска войска срещу непокорните боляри в Овеч и после да се сринат до основи селата на размирните отроци и парици в тоя край. Ст. Загорчинов, Избр. пр |||, 434. — Съгласни ли сте да обявим война на военнолюбците, .. Да сринем до основи кървавата тирания на царе и

владици? Д. Добревски, БКН, 173. До под крушата; до кривата круша. Разг. Ирон. До никъде или твърде малко, нищо (казва се обикн. в отговор, за да се подчертае, че нещо започнато не е изкарано докрай, че е свършено съвсем малко от някаква работа). До поискване. Начин на получаване на писма и др. пратки, които остават в пощенската станция до поискване от адресата; пост-рестант. От тоя ден започнаха да си пишат писма. Пост-рестант — До поискване... А после звъняха да си благодарят. Ст. Поптонев, НСС, 150. До смърт. 1. В съчет. с бия, изтезавам и под. Крайно жестоко, смъртоносно (бия, изтезавам и под.). Били го до смърт, но той не издал тайната. Ст. Даскалов, БП, 133. Стачката трябваше да се обяви тази сутрин, .. Може би днес щяха да го [Симеон] убият, арестуват, изтезават до смърт. Д. Димов, Т, 262. Марчин държа реч на войниците си: "Ето дойдоха мерзавците, които ще развалят святото дело. Ще се бием до смърт. С. Радев, ССБ II, 119. 2. Много силно, извънредно много, в най-висока степен. Избърза към първата напречна улица и видя да тича с все сила, уплашен до смърт, млад човек. К. Петканов, В, 251. И досега се сещам за един мой панталон, с който правех впечатление дори първата година в университета. Широко раиран, английски плат отпреди войната, подарък на баща ми за някакво кумство. Бях елегантен до смърт. Д. Цончев, М, 58. След това ѝ разказа как пуснал малкото си бяло котенце от балкона на третия етаж. То останало като размазано долу на платното. Уплашил се до смърт, скрил се под масата. П. Вежинов, НБК, 62. Ти го обичаш. Той е чудесен човек — верен до смърт приятел. К, 1963, кн. 8, 4. До уши<те>, засмивам се, зачервявам се, влюбвам се, заборчлявам и др. Разг. Извънредно много, извънредно силно, в много висока степен. — Ето ви будилника, момчета, — каза засмян до ушите бае Стоян и извади изпод ямурлука си едър петел. Елин Пелин, Съч. ||, 156. От тоя простодушен и пълен с отрова комплимент Стефчов се изчерви до ушите. Ив. Вазов, Съч. ХХ||, 119. Кольо не смееше да си отговори на въпроса и хитруваше пред себе си, макар да знаеше, че е влюбен в Дуса до уши. Ем. Станев, ИК ||| и |V, 364. — Ако не си се влюбила още, на бас се ловя, че в най-скоро време то ще стане. Ще хлътнеш до ушите. Ем. Манов, ДСР, 358. До шушка. Разг.; До косъм (влакно). Диал. Без остатък, напълно всичко, докрай. "Обрали са го [апарата] не, ами са помели всички части, като че с език са облизали кутията!" .. "До шушка!" — каза жената. Й. Радичков, СР, 191. Едни думаха, че тя [дружината] е минала в друго място да се подвизава, други уверяваха, че са я изсекли до косъм някъде във Врачанския балкан. Ив. Вазов, Съч. VII, 83. Бае Крачун се мотолеви между них [хората], .. и все пита, все разпитва: .. Разпитва по тънко, все иска да узнае до влакно, всичко! М. Георгиев, Избр. разк., 243. Не е до нещо. Разг. За отричане, че някъде или в определен момент е подходящо, желателно нещо (посочено от следв. същ.). Боян се изсмя от нерви. Някой го смъмри. "Сега не е до смях". М. Грубешлиева, ПИУ, 245. Не ми е до нещо, някого. Разг. За означаване, че някой няма готовност, желание за извършване на нещо или не се интересува от някого, нещо (посочено от следв. същ.). — Гладен ли си? — Карай, сега не ми е до ядене. Др. Асенов, СВ, 110. — Хайде да се поразходим. Отговорих, че не ми е до разходка. Р. Ралин, СбСт, 121-122. Лошото е, че и той, и Палазов бяха закачливи хора, а на дяда Моска поне сега не му беше до шега. Й. Йовков, ВАХ, 79. — Ти се смееш, но нас не ни е до смях. Елин Пелин, Съч. IV, 123. От край до край. Разг. Изцяло, от началото до края. Две хиляди декара гора имам, и каква гора — от край до край дъб! Г. Караславов, Избр. съч. II, 153. На вратата се показа / мама с топъл чай. / А Румяна ѝ разказа / своя сън от край до край... М. Лъкатник, ВП, 86.

? Колкото до сл. съюз. Разг. Що се отнася до. Палтото се прави обикновено да бъде длъжко и охолничко, .. Колкото до ризата и феса, като второстепенни неща, на тях не обръщаш внимание. З. Стоянов, ЗБВ I, 40. На 5 януари 1875 г. Пеев съобщава на Ковачев, че настоятелството не било в състояние да приеме или отхвърли предложението му, .. А колкото до отпечатването на ХI-ХII книжка, то могло да стане у Ковачев, ако тоя приеме да получи за всяка кола по 60-65 фр. в хиляда екземпляра. М. Арнаудов, БКД, 257.

ДО

ДО-. Представка, с която се образуват: I. Глаголи със значение: 1. Свършване, изчерпване докрай на започнато действие, напр.: догарям, дожънвам, докопавам, дописвам, дошивам, дояждам, допушвам, допявам.

2. Стигане на действието до определена граница, предел (за пространство, време и степен), напр.: довеждам, довличам, донасям, докарвам, доближавам, долитам, дотичвам, догонвам, доварявам, довтасвам, дораствам, доживявам, дочаквам, дояждам си, доспивам си.

3. Прибавяне, притуряне на нещо към друго нещо, което обикн. е недостатъчно, напр.: добавям, додавам, доплащам, доливам, досипвам, дотурям.

4. При непреходни лични глаголи, образувани от третолична форма и кратка местоименна форма ме, ми: преминаване в ново състояние, напр.: доядява ме, догневява ме, досрамява ме, домързява ме, домилява ми, домъчнява ми.

5. При непреходни лични глаголи, образувани от третолична форма и кратка место‑

именна форма м и с е: възникване на желание за извършване на някакво действие или за преминаване в ново състояние, напр.: доиграва ми се, доспива ми се, додрямва ми се, доплаква ми се и др.

II. Прилагателни имена със значение: който е бил, който е съществувал непосредствено преди нещо, напр.: доисторически, допотопен, дореволюционен.

ДО

ДО2, мн. няма, ср. Муз. 1. Първият, основен тон на основната диатонична мажорна гама.

2. Нотният знак на този тон.

Ит. do.

ДО

ДО3 Простонар. Съкр. инф. от дойда. В събота пак припнах до тях да видя какво сториха и дали ще могат до на другия ден да заговеят у нас. Т. Влайков, Съч. II, 24. "До ще му времето да мислим за това, — кажеше бай Петко. — Мома като трендафил в градина дал ни господ, няма защо да берем грижа". К. Величков, ПССъч. I, 156. До ще време, ще узрее [зрънцето] хем ще жъна, хем ще пея / Дий, дий! Ц. Церковски, Съч II, 49.

Списък на думите по буква