ДОБАВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБА̀ВКА ж. 1. Нещо, което е добавено към друго, за да го допълни; прибавка, притурка, допълнение. Апостолът изпраща своя проектоустав на Каравелов, Д. Ценов и Д. Хр. Попов, за да направят необходимите според тях поправки и добавки, които той иска да вземе пред вид. Ив. Унджиев, ВЛ, 179. Тази одая, в която се влизаше откъм двора .., била предназначена там да идват посетителите на механата, да служи тя нещо като нейна добавка. Т. Влайков, Пр |, 12-13. Нейното безпримерно трудолюбие е още една неоценима добавка към положителните качества на несъмненото ѝ дарование. Н. Лилиев, Съч. III, 416. В брутното месечно трудово възнаграждение се включва основното възнаграждение и всички добавки към него, които имат постоянен характер и са във връзка с трудовата дейност на лицето. ВН, 1958, бр. 1997, 2.

2. Добавяне. При задушаването продуктите се обработват на тих огън в плътно затворен съд с добавка на мазнина и малко количество течност (вода, бульон, мляко). Л. Петров, БНК, 50.

◊ Добавки за деца; детски (семейни) добавки. Допълнително възнаграждение към основната заплата на родители с деца под 16-годишна възраст.