ДОБА̀ВЪК

ДОБА̀ВЪК, мн. няма, м. Диал. Добавка. — Да се разменимо! Ама вълната е по-скупа, че дадеш добавък. Нар. прик., СбНУ XLIX, 561. Тази лея, дето ще им дам в добавък, аз непременно ще си я прихвана. А. Гуляшки, ЗР, 44. По такъв начин Нено.. напусна ергенската си стаичка и се настани в просторен тристаен апартамент, плюс вестибюл, .., в добавък парно, шахта за боклук. В. Чертовенски, ГО, 3.

Списък на думите по буква