ДОБАВЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБА̀ВЪЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който представлява добавка, допълнение към друго нещо; допълнителен. Според договорите всеки апартамент имаше една добавъчна стаичка горе, определена за прислугата. П. Вежинов, ДВ, 16. Съдържателят ни донесе да пием и ме изгледа зверски, но не каза нищо, понеже не искаше да се кара с Лулу и понеже една-две добавъчни консумации все бяха от полза. Б. Райнов, ДВ, 150. След изгарянето на горивото всяка степен придава на следващата по една добавъчна скорост. Матем., 1965, кн. 1, 4.

2. Като същ. добавъчно ср. Разг. Рядко. Ядене, което се дава в повече след редовната порция; допълнително. Свилен ядеше с двоен апетит, сложиха му добавъчно, но като че ли и то не стигна. П. Вежинов, ЗЧР, 124.

— От рус. добавочный.