ДОБИВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОБЍВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от добивам1 и от добивам се; получаване
добив. Такова е например захарното цвекло, което се отглежда за добиване на захар. Бтн V и VI кл (превод), 10. На туземците не беше известно добиването на морска сол и соляха храната си с морска вода. М. Марчевски, От, 108. В упоритата борба за добиване на коравия .. залък не остана време за любопитство и за работа на тъмните умове на тия тъмни хора. Ив. Вазов, Съч. Х, 101.