ДОБЍВАНЕ

ДОБЍВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от добивам1 и от добивам се; получаване

добив. Такова е например захарното цвекло, което се отглежда за добиване на захар. Бтн V и VI кл (превод), 10. На туземците не беше известно добиването на морска сол и соляха храната си с морска вода. М. Марчевски, От, 108. В упоритата борба за добиване на коравия .. залък не остана време за любопитство и за работа на тъмните умове на тия тъмни хора. Ив. Вазов, Съч. Х, 101.

ДОБЍВАНЕ

ДОБЍВАНЕ2, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от добивам2 и от добивам се; раждане. Акушерката още с идването си заяви, че добиването ще бъде едно от най-тежките и може би съпроводено с опасност за живота на майката и детето. Г. Райчев, Избр. съч. I, 148.

ДОБЍВАНЕ

ДОБЍВАНЕ3, мн. няма, ср. Разг. Отгл.същ. от добивам3 и от добивам се.

ДОБЍВАНЕ

ДОБЍВАНЕ4 ср. Диал. Отгл. същ. от добивам се.

Списък на думите по буква