ДОБИВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБЍВНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Качество, способност на растения да дават определено количество плод, добив; продуктивност. Различните сортове фасул се отличават по формата и окраската на зърната.. , а също по ранозрейността и добивността си. Сл. Петров, РКХО, 85. При еднакво ниво на агротехниката добивността на земеделските растения зависи преди всичко от почвено-климатичните условия. П. Боянов, П, 393. Имаме високодобивно растение, което не издържа на суша. И друго, което понася високи температури, но е с малка добивност. УД, 1983, бр. 48, 8.