ДОБИТЪЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБЍТЪЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар. и диал., сега рядко. Умал. от добитък (във 2 знач.). Но най-сетне бедното добитъче, като нe можа веке да търпи болките, причинени от трънливи вейки и още от Николовий нож, захвана да ся противи на водача си. Ил. Блъсков, ИС, 74. Крижевачкото земеделческо училище има широка сграда .. Има волове, коне, крави, .. и други дребни добитъчета. КН, 1873, 89. — Може да са наши — ми прошепна Рангел. — А може и да е някое добитъче — му рекох аз .. — Добитък е било — казвам след малко аз на Рангел. Д. Кисьов, Щ, 263.