ДОБИТЪЧЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОБЍТЪЧЕЦ, мн. няма, м. Събир. Остар. и диал. Умал. от добитък (в 1 знач.).Честит беше дядо Стоян не само откъм челяд: къщата му беше от първите в селото, имаше си и нивици, и ливадка, .. , и добитъчец. Хр. Максимов, СбЗР, 9. Някога повече земята са работиле хората, и ако се гледале и нещо овце, добитъчец, — това им е било поминъка. Т. Влайков, Д, кн. 2, 121. Господ ти дал и дечица, .. , ще ти спомогнем да са сдобиеш с лозице и що-годе

с добитъчец, да ти се ублажяват дечицата. Ил. Блъсков, ЗК, 29.